Целувката на нощта
Тъмно е. Нощта с нежен глас ми шепти. Моето име тя зове.
- Къде си ти? Защо забави се, знаеш ли откога за теб оглеждам се в моите мечти? - Сън ли бе, или просто мечта на дете...
Шепотът отекваше в моите уши... усещах го ту силен, ту приглушен.
"Вярваш ли? Вярваш ли в други светове, в магии и безсмъртни същества?"
- Защо питаш?
Тогава пред очите ми излезе тя. Така красива, съвършена. Не вярвах на очите си.
- Сънувам ли?
- Не, аз дойдох. Откликнах на молитвите ти. Тук съм да взема душата ти и да ти дам живот, красота, богатство, сила. Тръгваш ли?
Не знаех какво да отговоря. Дали да тръгна и да получа това, за което винаги съм мечтала, или да остана и да продължа да бродя сред неизпълнени мечти.
- Ала без душа аз не ще чувствам ни радост, ни любов. Каква ще бъде облагата ми от всичко това, ако съм сама, ако не мога да му се радвам? Жива ли ще съм без душа?
- Нали за това се молиш от години!?! Край на болката, тъгата, сълзите. За миг спокойствие, за миг сред звездите... ...