Светът бе огромен за Марин Даневски като покрита с белтък палачинкова торта на детско парти. За младата олимпийска надежда слънцето ослепително светеше 24 часа в денонощието. Всичко му се отдаваше от раз и с размах, достоен за крилата приказна история. Не успя да порасне от състезания и тренировки, остана по детски наивен и верен на догмата за добро и зло. За него те бяха относителни понятия, защото това, което е добро за едни, е лошо за други. Така до мига, когато загуби първата си финална гонка. Затвори се в себе си, скоро напусна след поредица от неуспехи авансцената. Живееше кротко и милозливо, кариерата му на бивш спортист не чертаеше кой-знай какви перспективи за бъдещето. Остана с чиста душа на дете и уморено сърце на спортист... Не искаше да става подлога на новоизлюпени богаташи, настани се в порутена постройка в началото на града със символичен наем и се обгради с бездомни, пуснати на свобода помияри и улични котки. Често се инатеше и повтаряше, че те не могат да му изменят и ...