5 min reading
Звънецът прониза дълбоката тишина, настанила се удобно в малката къща. Всичко в няколкото скромно обзаведени стаи изглеждаше пусто и вдъхваше усещането за самота. С празен поглед, облечен с халат, господин Коен или Шами, както всички го наричаха, се затътри към входната врата. Отвори я и насочи пустинята в очите си към дребничка женица, която потриваше посинелите си от студа ръце. Шами не я познаваше.
- Това е за вас - жената посочи с пръст един добре увит, средно голям пакет, прилежно оставен до входната врата на господин Коен. Шами погледна нещото за миг и отново се вторачи неразбиращо в тази непозната госпожа.
- От указателя разбрах, че живеете тук - жената се завъртя в обратна посока и забърза със завидна за видимата й възраст скорост.
Господин Коен стоеше все така неподвижен, явно неразбиращ смисъла на това посещение. Не знаеше коя е тази дама, нямаше ни най-малка представа какво имаше в пакета, а и не се интересуваше. Дребната женица се отдалечи бързо, но точно преди да завие зад ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up