Цената на спомените
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слушалка.
- Ало – каза глухо тя.
- Марина, аз съм Стефан. Обаждам ти се да ти кажа, че търгът за къщата на баща ти е другата седмица. Желая ти успех и ако има нещо, с което да помогна, само кажи.
- Благодаря ти, Стефан, ще се справя някак.
Тя захвърли слушалката, отвори бутилката вино, която стоеше неотворена в хладилника от седмица. Извади една стъклена чаша и изсипа съдържанието на бутилката в нея. Взе мобилния си телефон и набра непознат номер.
- Ало – чу се груб мъжки глас.
- Добър ден – каза Марина. Бих искала да се срещна с г-н Гинев, да речем в 5 следобед, ще е удобно ли?
- Да, ела в клуба в 6, знаеш какво е работното облекло…
Марина остави телефона на кухненската маса, въздъхна тежко и о ...