Между пръстите ми е полепнал мед, захаросан от сплитането с неговите пръсти. По-златен и по-сладък, тежи ми всеки ден, ръцете ми се омаломощават, пръстите треперят, докато той не ги заключи със своите довечера, утре вечер и хиляди нощи след тях.
Дните са дълги, но минават бързо, нощите къси поемам за дъх.
Нощите горят ме с аромат горчиво-сладък, през дните пия чай от боровинки с мед.