Хората, за които работих през последните десет месеца:
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат зачатъци (малки) на мозък. Нищо, че искаше да нае...е всичко живо. С времето свикнах, че тук секунди след като те одобрят за работа и ти кажат заплатата, ти показват кревата. Ако не опънеш краци е ок, само дето те бият с камшика по-яко. Такис беше като Телетъбис с пура, смърдяща от 150 метра, винаги чисто и спретнато облечен, дори бих казала стилно, обувките и ноктите му бяха чисти (казвам го, защото видях много богати кипърци с много мръсни нокти и обувки). Колата му беше винаги чиста. Никога не се показваше с жена си - достолепна дама на около 65. Без грам преувеличение мога да кажа, че това е най-грозната и дебела жена, която съм виждала.
Парите те правят само богат.
Та тя беше висока 1,50 и точно толкова широка, тупираше косата си много високо и пропорциите отиваха в полза на височината. Никога не говореше. Имаше основно и сричаше на собствения си език. Btw това често се среща тук. Сърбаше кафето толкова звучно, че мигом приковаваше всички погледи. Носеше (предполагам трудно) по няколко слоя от всичко, което беше измислила козметиката през последните 30 години. Не помагаше. Аз я наблюдавах и се обзалагах тайничко със себе си кога точно ще се пръснат шевовете на късия ù ръкав, който спираше притока на кръв към дланите. Ръката ù горе беше колкото най-дебелата част на бедрото на Афродита, а тя никак не е била слаба. Тук да вметна, че като дойдох, много се чудех защо където погледнеш, виждаш десетки инвалидни колички. В последствие разбрах, че седналите вътре не бяха инвалиди, а много дебели туземци, които ги мързеше да вървят.
Та Такис обичаше три неща:
Ядеше постоянно. За няколко минути се засипваше с пепелници, празни чаши от кипърско кафе, в чиято утайка гасеше пурата си, чинии от кадаиф, баклава, макарони, шишчета и какво ли не. Не пиеше много. Обичаше да чука. Съмнявам се, че можеше, ето защо предполагам, че само лигавеше курвите или някоя тъпа п..тка от персонала, която се страхуваше да не загуби работата си. Играеше бясно комар. През декември загуби половин милион в турската част на Кипър (тук комарът е забранен) та тогава хотелът остана без месо, мляко, сирене, кашкавал, плодове, десерти и гостите минаха на телешко и каквото им купим от магазина. Тогава всички доставчици ги отебаха за неплатени сметки, пералнята отказа да пере чаршафи и кърпи - не бяха плащали от 4 месеца. По това време някъде, предколедно, така да се каже, получихме по два чувала подаръци - чаршафи и кърпи, които всеки от персонала трябваше да изпере в домашните си перални, а на другия ден аз да ги изгладя на бара. Не е за работата, представи си гледката - барманката глади калъфки.
Такис обаче не знаеше за това. В интерес на истината не знаеше за много от нещата, които ставаха в хотела му и направленията, по които заминаваха кинтите. Също така мога да кажа, че с него можеше да се комуникира:
---
Стандартен разговор с кипърец:
- Дай едно нес с мляко.
- Съжалявам, няма вода.
- Добре, дай чай с мляко тогава.
---
Разговор с Такис:
- Дай едно нес с мляко.
- Съжалявам, няма вода.
- Пак ли дa им е..а майката!!
---
Разговорите с него не винаги имаха резултат, но все пак английският му беше приличен и умееше да лъже много сладко. Мразеше 30-тината котки, които пикаеха край басейна, около масите и акаха в саксиите, та се налагаше да им събирам лайната всеки ден. Това, което е повече от хлебарките тук, са котките, а мишките са след тях. Хлебарките, да вметна, тук могат да бъдат отглеждани като домашни любимци. Като ходят, тупуркат с краченца и бавно носят 10 сантиметровото си тяло. Една нощ с Марто първо чухме, после видяхме една такава. Ако ù сложиш фина каишка, може да си я водиш на разходка. Имат едни такива... човешки очи.
Та Такис беше бесен когато ме напуснаха от хотела поради неплатежоспособност в средата на януари, но беше по-бесен като ги осъдих за осигуровките. Това, което ме умиляваше в него беше, че не плюеше костилките от маслините върху покривката, а грижовно си ги събираше в чинийката. Good old Такис. Ще ми липсва.
Дора, дъщеря на Такис, съсобственик на изброените по-горе обекти :) Дора харчеше щедро парите си да се бори с килата и да изглежда различно от майка си. Получаваше се в интерес на истината. Само дето си оставаше все дебела, но поне за разлика от повечето кипърки осъзнаваше, че това не е точно плюс. Работата ù беше да следи персонала на около 30-те камери, които бяха сложени къде ли не (знаех за всички, само една не бях видяла и ме гепиха да пуша зад кофите за болкук, та го отнесох яко тогава). Та камерите показваха кой с кого говори, кой по колко време седи в тоалетната, кой пуши, кой яде повече от 20 минути, кой краде от общия бакшиш ('щото да има за тях да ни го крадат). Гледаше не само в офиса, гледаше в колата си, в къщата си и навсякъде, където имаше компютри.
Това, което ме впечатляваше в нея, беше изключително властната ù натура. Тук повечето жени са на етап да събуват обувките на мъжете си, да им правят масаж на стъпалата, да им дават по 4-5 различни манджи всеки ден и никога, ама никога да не кръшкат. Добре е също да не четат книги и да не са образовани. Та Дора беше отебала отдавна мъжа си Стефос, който беше реално мениджър на King's Café, и в продължение на 3 месеца мой пряк шеф. Дора го третираше като мокро, мръсно гладно пале. Дора имаше една малка кучка, мастия, голяма колкото плъх и вечер, когато идваше в кафето във вечерен тоалет, преди да се качи горе на камерите, го бутваше на Стефос да го пази. Той гаврътваше 5-тото уиски и ми го буташе на мен, тая гад тъпа, да ходя да го изпикавам и да му лафя на английски. На няколко пъти имах силен импулс да го бутна в морето... ама се сетих, че могат да плуват. Усешаш ли, че съм се озверила :)?
Дора караше Мерцедес кабрио, Стефос - мотор - прави сметка. Ноктите ù определено ме плашеха. Мисля, че ги отглеждаше и гравираше по 3 пъти седмично срещу 150 евро, за да може да внася, така да се каже, атмосфера на уважение, когато се наложи, а също така и да вади затъкналото се парче месо или друга затъкваща се храна в някои от кътниците си. Дора ме мразеше, аз ù отвръщах със същото. Лошото ù настроение сутрин се дължеше на мнoгoто огледала в дома ù. Видяла е някъде колко ù е грамаден гъза, и идваше и ни попиляваше, а Стефос се отдалечаваше на безопасна дистанция към Сотирис, оня, дето дава лодки под наем.
Дора имаше едно хубаво качество: не крещеше като повечето кипърки. Използваше кратки, повелителни изречения: "Ела. Дай, донеси, заминавай..." Един ден ми вика "Дай ми солта". Аз викам "Дай ми солта, моля". Гледахме се в очите около 2 минути. Мислех, че ще ме удари, но тя прихна да се смее и оттогава почна да ме гони както двете кучета гонеха заека в "Гепи". Дора беше една от 0,01% кипърки, които чукаха чуждо. Някак беше надраснала сънародничките си в мисленето си. Така или иначе ме наричаше проста българка. И няма да ми липсва.
Стефос. Не беше лош човек. Казвам го откровено и сериозно. Съжалявах го някак заради жена му. За разлика от всичи останали прикрити селяци, тоя си беше открит. Не искаше и не можеше да прикрие козарската си същност. Гордо носеше надписа BOSS на тениската си Boss, което не променяше нищо. Козарят си остава козар, както лекарят си е лекар. Козите обаче в случая бяхме ние. Цял ден "Убреее, дубрее, чшшшшшшшш!". Не ни се караше много. Даваше всичко, ако седнеш да го молиш след 3-тото уиски вечер. Пиянството му беше напълно оправдано с жена като Дора. Понякога гледах мачове с него след смяна. Не говорехме много. Уважаваше ме някак, заради английския предимно. Затова и не ме пусна нито един почивен ден през август, което ме побърка. Два месеца с 4 почивни дни на тая жега не са никак много. Разделихме се лошо. Не искаше да ме пуска да си ходя в България за няколко седмици, напсува ме и аз му казах, че е козар. Когато се върнах обаче, беше мил и пиех кафе там без пари. Все пак продължих да работя за фамилията. Ако знаех обаче на какво се насаждам в хотела, щях да го моля да остана при него и да пея тиролски песни.
Не се върнах, защото: работехме без договор, без осигуровки, без почивен ден, без да знам кога съм на работа на другия ден, без да знам кога ще ми свърши смяната, никога не ни даваха бакшиша, който си заработвахме, реално ни плащаха заплатите от бакшиша и ни хвърляха по някое евро ей така, колкото да не е без хич, за това че ако си болен или случайно са ти отрязали крака не отиваш на работа, но не ти и плащат. Помня като си разбих коляното една от първите вечери. Ходех и куцах и ми беше разрешено да влизам на 30 минути да слагам лед. Забраниха ми да куцам навън, че щели да имат проблеми с чужденците, които не обичали "такова отношение с персонала". Значи все пак си даваха сметка за отношението към персонала. Но въпреки всичко, ако знаех къде отивам и че навсякъде, ама навсякъде е така, ако някой ме беше подготвил някак си, че в Кипър легално и според закона работят само кипърци и много малък процент от робите, щях поне да спра да се учудвам на мига.
Харис - син на Такис и съсобственик на всичките им имоти. Беше също така управител на King's hotel, но за нещастие беше прехвърлил тези задължения на жена си Ная, която беше реално пряк мой шеф като се прехвърлих там през септември, а тя пък пробутваше задълженията си към 63 годишната си изкукуригала майка Анула. Харис имаше няколко задължения: да подписва чековете към доставчиците (както вече знаеш, това се случваше рядко), чековете с нашите заплати, да следи всички камери в кафенето и в хотела (едната не работеше, щото Jeff се беше разголил от кръста надолу и им го беше развял пред камерата, освен това си крадеше много нагло, та те не забелязаха, но после я оправиха), да идва всеки петък точно в 19 и да взема 250 евра за курва (много хубава българка btw), да се връща в хотела 2 часа по-късно и да обира абсолютно всички пари от двете каси и да иде да ги профука на комар.
Харис беше нещастен по своему. Беше женен за най-пискливата и злобна жена в Пафос, на която беше направил 3 деца. Чудеше се къде да се дене. Говореше рядко, но това се дължеше единствено на липсата на комуникация между двете полукълба (ако изобщо нещо вътре функционираше). Майчичко, завалията.
Това, което ще ти разкажа за Харис, е една случка с малък коментар от мен. Преди 2 години беше назначил на работа едно момче от Индия - Джерард. Момчето беше без работна виза и работеше по-нелегално и от нас. Ако го хванеха, щяха да го екстрадират, а ако хванеха Харис, щяха да бутнат дебелия му задник в панделата или да го отръскат 5000 евра. Та Джерард поддържаше целия хотел - мазане, електричество, климатици, кенефи... за всичко всеки крещеше "Джераааааааааард". Един ден идват имиграционните. Някой беше натопил Харис (от всичките му врагове чак не можахме да се сетим кой ли е бил), слагат му белезници и на ръцете и на краката, питат за управителя. А те бяха всичките там - Харис, жена му Ная, тъща му Анула, трите деца барабар с бебето, тъст му Костас (иначе известен между мен и Jeff като Jesus заради прическата). Като видяха какво става, мигом хукнаха към задния вход откъм басейна, качиха се на мерцедесите и се скриха 4 дена в Никозия. Джерард беше пуснат на другия ден, защото реално пред закона беше виновен единствено Харис. Разпитваха ни и ние казахме, че Джерард е само гост на хотела. Когато Харис го извикаха все пак след няколко дни, той даде 1000 евро рушвет, отложиха делото за 2 месеца и всичко се успокои. Тогава един ден той седна и вика на Джерард "Платил съм 1000 евро глоба за да те пуснат (bullshit), платил съм и на други хора, затова следващите два месеца няма да вземаш заплата". Джерард се разтрепера милият. Вика "Ами как ще ходя да видя приятелката си в Никозия, как ще си купувам цигари, пиене, ядене, как така без никакви пари???". Харис му вика "Ами спиш в хотела, ако си гладен, ела при Антигони, ще ти даде, ако искаш да пиеш, иди при Джорджина (аз) ще ти даде, разрешавам ти да пиеш минерална вода (на всички ни беше забранено, та пиехме кола и спрайт). А, искаш да пушиш? Ами на ти за цигари". Бръкна, извади 20 евро от джоба си, даде му ги и стана и си замина.
Да вметна само, че заплатата на Джерард беше 2 евро на час. Та човекът, които плащаше за е.ане 1000 на месец, който губеше на карти в пъти повече, за чийто деца касите на хотела плащаха по 16000 за обучение, по 200 до 250 евро за китайски take-away, който имаше 4 коли и около 10 къщи къде ли не, си изби похарчените за рушвета пари на гърба на Джерард. Момчето нямаше една стотинка по Коледа (то и аз де), а те идват и ни искат по 10 евро за подаръци на шефовете. Показах на счетоводителката среден и ù казах да го духат. Смя се жената. Един ден Джерард се напи при мен на бара и каза "Искам само да ми върнат документите и да си ида у дома". Плачеше. Искаше само това. Аз исках да измрат до последно коляно. Не ми беше останала грам човещина. Затова, когато Харис катастрофира малко преди Коледа, се надявах да остане поне сакат. Господ предупреждава само веднъж.
Толкоз за Харис.
to be continued tomorrow
© Гергана Дечева All rights reserved.