Сега се прибирам вкъщи, където на масата ме чака чаша с мляко. Чаша студено мляко, без захар. Ниска масленост, стъклена чаша, в която стереотипите сипват своето мартини.
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертви, моята некадърност е възнаградена с изключително отговорен пост в една фабрика. Фабриката не е за мляко, произвеждаме амуниции. Но няма значение, вкъщи ме чака чаша с мляко.
За пръв път започнах да се интересувам от млякото, когато гледах филма "Портокал с часовниов механизъм". Не, че млякото имаше съществено значение за филма, просто ми хареса идеята за пиенето на мляко. Когато бях малък, никак не го обичах, струваше ми се като изцеден екстракт от радостта на крава. Сигурно съм бил прав, но с времето човек свиква с факта, че страданието носи облаги. И така, аз вървя към къщи, вървя с куфар в ръка, с противогаз на главата си. Вървя без да се обръщам към нищо, освен към представата за чашат ...