- Вие сте паразит, господине, паразит за това общество!

- Но това общество е болно, драги съднико! Има твърде много желязо в кръвта и органите му отказват… благодарете на пиявиците… и се молете да намерите и за пластмасата в океаните...

***

Да обичаш Така… да обичаш пагубно…

Или иначе, пестеливо, и после цял живот да не знаеш защо

Не си чувствал живота… не си вдишвал солта от вълните,

зает да градиш замъци, уж от камък, 

а по-пясъчни от пясъчните се оказват...

***

Блейз, човекът огън, гледаше в огледалото Аш, човекът пепел, неговия негатив, който му казваше “не забравяй, че сме неразривно свързани и откъдето минеш, там изниквам аз”...

**

“И мислиш, че горещината в теб когато не унищожава, е благотворна, нали? Топлина даваща начало и живот, нещо от тоя порядък… Но дори когато си мислиш, че “градиш”, това което наистина правиш е, че запалваш фитил… навиваш часовник за преброени дни…”

**

Всяка монета, мнозина твърде лековато забравят, има три страни: лице и гръб, а третата на която се крепят, е безименна. Тя е ръбът… гръбнакът. 

Всяко нещо има присъща му и изначална двоякост, изградена около идея-гръбнак…