Дните минаваха... Той не излизаше от мислите ми... Исках безумно да бъда с него. Разкъсваше ме мисълта, че мога да съм поредната, която е наранил. Страхът от това да ме изостави беше доста голям благодарение на случката със Стефан. Знаех, че единственият начин да се добера до сърцето му е като бъда недостъпна.
Често излизахме. Доста често. Смеехме се постоянно. Той постоянно ме сваляше - типично състояние за него. А аз се преструвах, че не ме интересува. Всъщност интересуваше ме. Не спирах да мисля за него. Приятелките ми не го харесваха, меко казано. "Как може да искаш да си с този сваляч, не виждаш ли, че само едно му е в главата"... И всякакви такива подобни реплики. За мен беше предизвикателство и то голямо. Да, исках да покажа на сваляча какво значи любовта. Знаех, че нещо е станало, за да го превърне в такъв привидно безчувствен човек. Въпрос на време беше да разбера какво...
Излизаме на кафе: аз, той и един приятел. Пием queen`s. Той отваря сока и под капачката пише: "Искаш ли у ...