Много е неприятно да ти прекъснат почивката и да те привикат на работа, особено когато не си в настроение за нищо, камо ли пък за работа. Младият патолог Теодор Дюлгеров затръшна ядно телефона без да му пука дали тъпанчетата на дъртия професор няма да пострадат. Нямаше такава опасност, началникът на отделението по патология беше доста възрастен и ушите му отдавна бяха започнали да сдават багажа. Все пак измърмори, защото ясно бе усетил недоволството в гласа на младия мъж.
Теодор не си направи труда да се обръсне, нито да се среше. Клиентите му едва ли щяха да се оплачат от неугледния му външен вид. Всъщност те никога не се оплакваха, каквото и да им направеше. Запъти се към колата си, мърморейки нервно и споменавайки от време на време един от органите на лелята на гореспоменатия професор.
Теодор не беше простак, по природа бе кротък и мил човек, но напоследък имаше проблеми, които го правеха раздразнителен. Може би изглежда странно, но той обичаше работата си, така че работата, колкото ...