Посивелият калпак на бай Кольо идеше откъм прашната селска улица. Цървулите му пристъпваха в коловозите, издълбани в земята. Безброй каруци бяха минавали по този път и още безброй щяха да преминат. Това беше пътят, водещ до съседното село- Драчево.
Д`митре, идвам от къщата на чорбаджи Петко. Иска да му строиме чердак. Каза, че щял хубаво да плати, стига чердака да му стане по вкус.
Загледах стареца и му казах:
Не мога бай Кольо. Таз сутрин стъпих на криво и кракът ме силно боли. Не може ли другата неделя чердак да строим.
На старецът отговора ми, хич не му се хареса. Ясно бе, че не искаше таз поръчка да изтърве. Истина беше, че и двамата сиромаси хора бяхме, ама по- вярно бе, че кракът наистина силно болеше ме.
Жена ми Гана беше чула нашия разговор и бързо иззад ъгъла долетя като врана.
Недей го слуша тоз мързел гурлив, взимай го бързо в Драчево, чердак да строи. Пари ни трябват, както на нас, така и на вас.
Бай Кольо плесна доволно с ръце, а Гана си отиде. Взех си калпака и станах. Яв ...