Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. Една вечер сънуваше, че корабът му се разбива в скалите , на другата, че плува до непознат бряг. На третата, че среща там неописуемо красива жена.
Нощта обгръщаше с черните си наметала загадъчния остров. С отровната си прегръдка тя ставаше неговата господарка, която позволяваше на съня да се сбъдне. Да се случи и да се преживеят още няколко чужди живота. Така щеше да се нахрани с избухналостта на чувствата им. Щеше да усети плътта на страстните им тела. Тя – Нощта, пренасяше влюбените на онзи, тайнствен остров, където светът беше друг. Новият дом се оказа една къща на хълма – до самия Атлантически океан. Собственикът беше успял да я продаде на известна филмова звезда, за което доста се горде ...