Когато растежът на слънчогледа приключи, той спира да следи с поглед Слънцето и остава завинаги обърнат на изток, постепенно свеждайки глава под тежестта на плода, който то е поставило в утробата му.
И повече никога не поглежда към небето...
------------------------------------------
"Тук, в сърцето на Небраска, сред царевичното поле, единствената реалност бе времето."
- "Децата на царевицата", 1977
***
Самораслият насред царевичната нива слънчоглед повдигна натежалата си от семе пита и погледна любопитно плашилото, извисяващо се над всичко наоколо. То отново свиреше същата песен на изкорубената си китара, която някой със странно чувство за хумор (най-вероятно фермерско дете) му бе окачил. Изглеждаше изцяло погълнато от заниманието си, разперило ръце встрани, сякаш приемаше овациите на царевичните класове, поклащащи се под него, а приятният му баритон се носеше над полето и галеше ушите й.
Преди да умре, изсъхналото дърво, което от известно време линееше до нивата й каза, че някога пла ...