8.

- Заглавието? – попита веднага Френцов.

- Казва се „Червената библиотека“ и е с червена корица, знам, че ще ме попитате.

- Доста неясно! За какво се разказва?

- Не знам, не съм я чела – смотолеви госпожица Петросян. В изражението ѝ личеше възмущение от факта, че някой смята за задължение на една библиотекарка да прочете всички съществуващи книги.

- Сигурно имате и друг екземпляр, може ли да го взема? – попита инспекторът.

- Разбира се, но ще трябва да Ви го запиша в картона – професионално отговори госпожица Петросян.

Френцов се усмихна и добави:

- Ще помоля също така за имената и данните на читателите от днешния ден.

С отработен жест библиотекарката извади картона на Дамян Френцов и започна да попълва данните. Изведнъж лицето ѝ пребледня и писането ѝ се забави.

Инспекторът проследи погледа ѝ и забеляза, че той се беше спрял на анотацията на задната корица на книгата.

След като взе книгата и си тръгна от библиотеката, сам започна да изучава кориците и осъзна причината за реакцията на госпожица Петросян.

В романа се разказваше за сериен убиец, който влиза един ден в библиотеката и взима за заложници всички присъстващи читатели. Започва да им задава въпроси от различни книги и убива всеки, който даде грешен отговор. Така накрая остава само библиотекарката. Тя отговаря правилно на девет въпроса. Остава единствено решаващият десети въпрос...

Френцов си представи треперещата госпожица Петросян. Трябваше непременно да разбере края на историята.

9.

На входа на полицейското управление, където щеше да се види с комисар Тодоров, Френцов срещна доктор Иванчев.

- Сигурно ще Ви изненадам, но продължавам да смятам, че госпожа Манолова е починала от инфаркт. Разбира се, ще е сигурно единствено след аутопсия, но посъветвах комисар Тодоров, че няма основание за такава - заяви докторът.

- И никой не е помогнал за тази смърт? – настоя инспекторът.

- Казвам, че не е била убита. Иначе състоянието ѝ беше такова, че и най-малкото вълнение или шок биха довели до този резултат. В този смисъл някой може и да ѝ е помогнал, но няма как да разберем.

Френцов остана няколко секунди в мълчание. После се обърна към събеседника си:

- Докторе, нали познавате Велчо? Момчето, дето стои по цял ден в библиотеката.

- Да, какво за него?

- Можете ли да ми кажете как оценявате неговото състояние?

- Никога не съм го преглеждал. Преди да почине доктор Спиридонов, Велчо е бил негов пациент. Но след доктора починала и майката на момчето и вече няма кой да се грижи за здравето му. Няколко пъти се опитах да поговоря с него и да го накарам да дойде в кабинета ми, но без успех.

- Ясно.

- Все пак, доколкото мога да преценя, интелектуалните му затруднения са от лека степен.

...............

Френцов и Тодоров обсъдиха съдържанието на книгата.

- Наистина не се сещам за престъпление, наподобяващо описаното в тази творба – каза комисарят. - Явно детайлите ще са важни.

- Направо прочетох края, не обичам да правя така, но в случая се налага. Последният въпрос е от някаква неизвестна книга, библиотекарката не знае правилния отговор и е убита като останалите заложници.

- Дали историята има връзка със смъртта госпожа Манолова? – изрази предположенията си Тодоров.

- Не знам, но много бих искал да разбера какво е мислела тя за изчезналите книги. Дали е имала някакво предположение кой е бил крадецът? А може и да е разбрала нещо, но уви, отнесе тайната със себе си – каза Френцов.

- Я, дай да разгледаме сега списъка с читателите! Да видим.... Огнян Попов. О, това е инженер Попов, не мога да си представя по какъв начин той може да е замесен. После Лилия Димитрова и Васил Байчев – и двамата са студенти, познавам бащата на Васил, много свестни хора. Мария Теофилова – това ще трябва да е елегантната дама, за която ми разказа. Не я познавам, ще се наложи да я проверим. Велчо Стоев. Това е интересно! Или трябва да го изключим веднага, или моментално да го арестуваме като най-вероятен извършител.

- Наистина нищо не разбирам. Днес гопожица Петросян откри в един читателски картон, че едната от откраднатите книги – „В огнена прегръдка“, е върната една седмица след пожара. Това означава и че е открадната след това, т.е. престъплението предхожда кражбата на книгата. А това противоречи на теорията, която си бях изградил досега. Смятах, че кражбите са били предупреждения за бъдещи престъпления. А сега няма смисъл. Защо ще се насочва вниманието ни към нещо, което вече ни е известно?

- Предлагам да се прибереш и да прочетеш книгата, за да можеш да я върнеш в срок, че госпожица Петросян ще се сърди – засмя се комисар Тодоров. – А аз ще се заема със списъка с читателите.

Следва продължение...