Червената кокошка подрани. Все още беше студено за пиленца. Но и стопанката й нямаше доверие, защото беше едра, неспокойна и скандалджийка. Непрекъснато влизаше в конфликти с другите кокошки. Не! Не! Със своята безцеремонност и грубост щеше да счупи част от яйцата, а после и да стъпче някое пиленце. Стопанката харесваше Джинката - тя беше дребна, черна, със златиста якичка. Винаги изглеждаше спретната, с пригладени пера. Не се натрапваше, но знаеше какво иска и как да го постигне. За първите й пиленца разбраха няколко дни преди да се излюпят. Сама си намери мястото под стълбите на къщата и сама си снесе яйчицата - дванайсет на брой, повече не можеха да се съберат под нея Сутрин се хранеше с другите, а после изчезваше и стопанката мислеше, че е зад оградата във втория двор, където имаше трева. От дванайсетте яйчица само за няколко часа се излюпиха дванайсет пиленца.
А Червената не спря да кътка, да влачи крилата си, да се върти в кръг - изнасяше цял спектакъл пред стопанката, за да й ра ...