Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Този квартал винаги му навяваше мрачни мисли. Но пък спомените бяха страхотни. Тогава, в детството му, това беше най-страхотният квартал, с най-готините хлапета, с най-добрите места за криеница, най-хубавите му години. В началото съжаляваше, че го е напуснал, но техните настояваха да се преместят. Средата не била добра за отглеждане на тийнейджър или нещо такова. Затова и отидоха в провинцията.
Сега улиците от детството му ги нямаше. Беше мръсно. Контейнерите преливаха с боклук. Във въздуха се разнасяше воня на отходен канал. Примесваше се с дима на гигантските заводски комини, които бълваха гъсти облаци смог нон-стоп, и газовете от хилядите коли, щъкащи напред-назад из града като работливи мра ...