Червеното столче
И тази сутрин баба беше опържила филийки с яйце. Винаги ги пържеше със свинска мас. „Тъй стават по-'убави“ – казваше и облизваше мазните си пръсти.
- Зъмайти, зъмайти – подкани ни, а после седна на столчето в края на масата и ни загледа с онази любов, с която само баба може да гледа внуците си. Чакаше да се наядем и едва тогава, ако остане нещо, хапваше и тя.
Баба Спаса беше 83-годишна, не много висока, слаба жена. Мълчалива беше. Обичаше да присяда на малко трикрако червено столче някъде пред къщата и все намираше с нещо да се занимава.
Днес не беше по-различен ден. След закуската сложи да вари боб. От оня хубавия, белия, дето лятос сама беше оглавила*. „Тъй е най-сладко, бабо, сам като си изкара хляба човек, най-добре се засища!“ Поклати глава и разбърка с дървената лъжица да провери до 'де е стигнало готвенето. После грабна хурката и седна на червеното столче. Завъртя вретеното и то запя. Запя и баба Спаса. След като дядо я напусна, тя изгуби силата си и все по-рядко я чувахме да пее. А как хубаво пееше! „Залюбил Стоян, Ивана, залюбил я, искал я. Любил я три години, Ивана Стоян не искала…“ Очите ѝ, подобно на река след порой, се напълниха и едри капки нашариха черната ѝ дрешка. „Ееех, Лазареей, 'що ма устаи самичка, Лазареей…?“ и погледна към небето, сякаш чакаше отговор оттам. Замълча. Млъкна и вретеното.
Цялата къща ухаеше на боб. Баба извади две зрънца, стисна ги о пръсти – беше сварен. После дръпна тенджерата от старата готварска печка, която завари още като дойде млада булка.
- Айди, айди, илати де! Бобу е гутоу. – викна ни, а ние се преварвахме кой по-бързо ще стигне до масата. - Ни бързайти де, за синца** ви ше има! – скара ни се и пак приседна в края на масата.
Баба не обичаше да си почива на обяд. Всъщност тя въобще не си почиваше. Днес подир пладне беше по-топло от обичайното. Баба премести столчето под крушата на сянка, извади шарените кълбета прежда и задвижи куките. Движението им - сякаш лястовичка движи крилцата си в полет. Плетеше терлици. Най-красивите терлици! Преливаше зелено, червено, синьо и правеше всичко това с такава любов в очите, сякаш терлиците бяха нейни рожби. И със същата тази обич ни ги подаряваше. „Зимата да са обуйти, да вий топлу. И като умръ, да си ги носити и да мъ споменувати!“
Слънцето бавно се смъкна към хоризонта. Уморено предаде поста на луната. Под звънката песен на щурците, баба Спаса прибра, каквото е останало по масата след вечеря и най-сетне подари заслужена почивка на умореното си тяло. Притвори очи и мислите ѝ я пренесоха при дядо Лазар. Срещата с него беше приказна, бяла, толкова хубава, че тя не искаше да свършва.
Петелът пропя. Кучето залая по накацалите по оградата врабчета. Слънцето зае поста си и щеше да остане там, чак докато луната не се смили над него. Всичко се събуди за новия ден. Само баба Спаса остана там – при своя Лазар – в тяхната вечна бяла приказка. Беше денят, в който точно преди десет години дядо я беше напуснал…
А там – под сянката на крушата, остана червеното столче.
*оглави – целият процес по обиране, почистване, прибиране ( в случая на боба). Може да се използва и като „Оглавих всичко вкъщи“ т.е. „Свърших всичката работа/всичко което имах да правя“
**синца - всички
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С уверена ръка: Харесах!
-
Много топли чувства ми донесе с този разказ, Иве! От всяка думичка извира любов! Страхотно написано! Поздрав и от мен!
-
Блу, благодаря ти! 😊 Приятно ми е, че ти хареса!
PetarStoyanov (Petar stoyanov) благодаря! 🙂 -
Браво,.. винаго разказите за '' едно време '' будят носталгия
-
Много хубав разказ, Иви!
-
Тони, благодаря и на теб! Просто опитах с разказчето, приятно ми е, че се хареса, и че успява да въздейства (макар и у някои да поражда тъжни спомени)
-
Много добре написано! Направо ми се сви гърлото, защото си припомних моята баба и моите лета при нея!
Поздравления! Като за първи разказ, който виждам от теб съм възхитен! -
Хаха Гедеон, село си имам аз и за моя радост всяка седмица съм там, ама не пречи да ти дойда на гости да опитам твойте филийки, да ми попееш...
Благодаря ти, радвам се, че ти хареса! 
-
Бисе, радвам се, че хареса, и че съм възвърнала твои спомени. Благодаря ти!
Дон Бъч, благодаря ти за този хубав коментар! На село наистина е много хубаво - природа, почивка, спокойствие (е и работа разбира се), ако някой ден имаш възможност (защото то не е само до желание, а и до финанси) - отивай на село, прекрасно е!
Роси, най-хубавите ми спомени са от времето прекарано на село! Благодаря ти!
Таня, благодаря и на теб! Приятно ми е, че прочете разказчето ми! -
Хубав разказ! Браво!
-
Иве, важно е да останат хубави спомени. Много ми хареса разказа ти! Върна ме в онези хубави спомени!
-
Хубаво пишете бе, хора! Карате ме да се разсейвам в работно време и да надничам при вас.
Голямо "гражданче" съм и никога не съм живял на село, аз даже и село си нямам. Но тук описанията са толкова чисти и топли, че директно ме туриха на столчето под крушата. -
Връхлетяха ме спомени! Много топло! Браво!
-
Пепи, така е, но човешкият живот е низ и от много радости. Дай Боже те да са повече от тъгата! Благодаря ти!
Емил Боянов, благодаря! Радвам се, че съм успяла да ти въздействам по този начин!
Акеми, благодаря и на теб! Приятно ми е да разбера, че съм се справила!
SMooth, благодаря! Аз за моя радост имам възможност и сега да хапвам всичко, произведено в нашата градина и то с не малко мое участие. Така, че, да - удоволствието да си откъснеш ароматно доматче твое производство, е голямо! -
Усеща се топлина и любов!
А най-сладките домати съм яла на село, от градината на баба и дядо, защото "Каквото с любов е посято, с пот на челото е копано и с мерак е брано, е най-сладко." Така казваха те и си е вярно -
Добре си се справила. Продължавай в същия дух.
-
Пишеш прекрасно и някак въздействащо, без излишни описания и обяснения. Много ми хареса. Поздрави!
-
Целият ни живот е низ от загуби. Загубата на близките не се преодолява, само се научаваме да живеем с нея. Винаги липсват.
Много топло чувство! -
Flavia_Fiore (Ф Ф) благодаря!
Деа, радвам се, че съм успяла И аз ти благодаря!
Fuskov, село, село, мило родно село...Ваше село у северозапада ли е? -
Ех идилия, у наше село му викат на "оглавенето" - "онодене"...
-
Много хубави спомени събуди в мен този разказ.
Благодаря ти! -
Прекрасен разказ!
-
Миночка, Зиги, благодаря ви!
Това е първият ми опит за разказ и се радвам, че ви хареса! Аз съм израснала на село и в момента продължавам през почивните дни да съм там. За съжаление едните ми баба и дядо отдавна ги няма сред нас, но пък хубавите спомени завинаги са в нас, макар и те самите понякога да носят тъга. -
Ивенце, прегръщам те! Тъжно ми стана от този така красив разказ. Умееш да разказваш великолепно. Сетих се за вуйчо ми как пее с майка ми (двамата са вече доста възрастни ама още пеят някой път, най-вече той като подпийне) - та по уникален начин пеят.... невъзможно ми е да го опиша... Не знам, аз млади хора така да пеят не съм чувал през живота си. Поздравления за разказа!
-
Такива са бабите, спомените за тях никога не свършват, стана ми много мило и тъжно! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
генек (Георги Коновски) уверено благодаря!