Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, просташки глупаво усещане за безсилие и въпреки това си мисля за вас... Искате ли да ви подаря сърце...?! Сърце, от което всяка вечер отрязвах по парченце, а то на сутринта пак се оказваше цяло, проклето да е...🖤 Сега е като кубче лед, бавно топящо се в чаша със забравена глътка уиски - пореден трибют на ампутирането му. Усещането за глад ме побърква, ранният час е убийствен, бъдещето невъзможно, а цигарите безкрайни. Компания сте ми вие - ненаситни, гладни, освирепели за чуждото нещастие твари. Меланхолията по устните ми няма почва у нас, но пък мога да ви кажа десет начина да получите по-добър оргазъм, ако е някаква надежда да върна искрата в умрелите ви зеници. Няма нищо по-тихо от неизказани ...