Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм се гордяла и на която тайно и явно подражавах, беше различна... Спомням си как някога пердашеше съседските момчета, за да ме защити... Как винаги успяваше да стопи леда в гневния поглед на татко след поредната ни детска лудория... Как успяваше така добре да се аргументира за всичко, което си беше наумила, та никой да не може да устои на чара ù. Несъзнателно останах в сянката ù години наред. Възхищавах се и искрено се радвах на победите ù в олимпиадите по математика, на абсолютно заслужения отличен успех, на двете висши образования, които завърши почти едновременно, и на престижната работа във водеща международна фирма, в която ведно с кариерата ù напредваше и трудовото ù възнаграждение. Същ ...