Още едно микро разказче :)
Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър виеше като банши, което предизвестяваше скорошна смърт. Като знаеше към какво се бяха запътили - нищо чудно да е тяхната.
Етерглум бе прокълнато място. Легендите разказваха за създаването му, резултат на договор между магьосник и демон. Говореше се, че на онези, които съумееха да оцелеят изкачването на четиристотинте стъпала, щеше да им бъде изпълнено едно-единствено желание, но на ужасна цена - четиристотин човешки души. Нито тя, нито страховитите чудовища, които бранеха стъпалата, спираха жадните за власт.
Не се случваше често, но веднъж на няколко столетия някой успяваше да стигне до Пазителя в края на стълбището и да му плати. Тогава Орденът на Свещения Пламък биваше изпращан, за да се разправи със заплахата.
Като послушница на храма на Богинята, на която служеше и Ордена, Ювина отрасна с ...