Могат да се видят само от брега на реката в долния край на селото.
Някога реката правела много бели при силни дъждове и при топенето на снега. После селяните изградили няколко бента, за да намалят силата на водата и издълбали в района на къщите дълбоко и широко корито. Сега реката е рекичка през по-голямата част от годината, защото близо до извора я хванаха за водопровод. Като застанете на високия бряг и погледнете на север, пред погледа си виждате невисок, но доста широк хълм. На Голио някога най-често са изкарвали на паша селските стада. Тревата никога не е могла да стане висока, а върховете на тук-там покарали фиданки бързо били прегризвани от малкото кози сред овчите стада и се превръщали в ниски храсти. Затова го наричали Голио - голия хълм. За разлика от онзи зад него - висок, голям, обрасъл с вековни борове. Там, ако някога се случел пожар, всички хуквали да гасят - така хората пазели и гората, и къщите си. През следващите години засаждали нови борчета - знаели, борът расте бавн ...