ЧЕТВЪРТО РУДОУПРАВЛЕНИЕ – РУДОЗЕМ
Още в първите години на народната власт (1948 г.) Георги Димитров поставя задачата „да се проучат подземните богатства в Родопите”. В изпълнение на тази поръка през 1949 г. се създава комплексна българо-съветска геоложка експедиция, която открива и проучва значителни запаси от оловно-цинкови руди. Икономическият и демографски възход на Рудозем идва с отварянето на обекти в града към създаденото през 1950 година съветско-българско минно предприятие ГОРУБСО (абревиатура от руски: Горно-рудное болгарско-советское общество), което осигурява много работни места. След геоложката експедиция през лятото на 1951 г. тук пристигат работниците, съветските и българските специалисти на тогавашното дружество „Совболстрой”. Започва незапомнено за нашите мащаби строителство.
През 1952 година влизат в действие нови рудници. През същата година (1952 г.) на десния бряг на река Чепинска започва строенето на една от най-големите и най-модерни в Европа фабрики за полиметални руди, която същевременно е и може би най-величественият паметник на българо-съветската дружба в Родопите – Рудоземската обогатителна фабрика, а на 07.11.1953 година става нейното официално откриване.Тя се намира на десния бряг на Чепинска река и заедно с околните рудници образува индустриалната част на селището. От дясната страна на моста над Арда, още преди да се влезе в града, е изходът на рудника „Голям Палас“ и на шахтата „Голям Палас“. В тясната долина на река Рибница, която се влива в Чепинска и е десен приток на Елховска, са входовете на главния рудник „Рибница“ и на неговите участъци „Дрянов дол“ и „Изворите“, а над тях е рудникът „Шахоница“.
Така се обособява Четвърто рудоуправление на ДМП „Горубсо”, а Рудозем от малка невзрачна махала се превръща в крупен рудодобивен и обогатителен център.
На базата на произвежданите в комбината концентрати, повечето от които са дело на Четвърто рудоуправление, са изградени два оловно цинкови завода – в Кърджали (1955 г.) и в Пловдив (1961 г.).
По-късно рудник „Голям Палас“ е преименуван на „Димов дол“, като името „Голям Палас“ запазва само шахтата. Построена е и втора шахта към „Димов дол “, която се казва „Север”.
В изграждането на „ГОРУБСО” (1950–1955 г.) трайна следа оставиха имената на съветските специалисти: Б. М. Грудин, А. А. Куценко, В. В. Хубулава, В. К. Захваткин, А. Г. Кулимин, В. А. Назаров, В. А. Любимов, В. М. Кудрявцев, М. И. Ермоленко, И. А. Иваненко, М. П. Щелин, М. П. Киселев, Г. К. Тусюк, Г. И. Маламатин и Ф. П. Тулов. А сред тези, които добиват подземните богатства, са: Аспарух Пътев, Спас Велев, Феликс Касабов, Слави Гълев, Ангел Николов, Иван Велинов, Селехтин Юсуфов, Зюлкер Мурадов , Атанас Събев, Костадин Томов и др.
В създаването на рудниците и обогатителната фабрика вземат участие 60 съветски специалисти и работници. При всяко посещение съветските хора са споделяли своя опит, оставяли са частица от себе си.
И рудниците, и една от най-големите в Европа фабрики за полиметални руди, и самият град са рожба на българо-съветската дружба.
Още при изграждането на Рудозем, на Обогатителната фабрика и на рудниците на Четвърто рудоуправление на ДМП „Горубсо” скъп гост на строителите (през м. март 1953 година) е маршалът на Съветския съюз Бирюзов, а на 08 март 1973 година скъп гост на рудоземските трудещи се е и съветският инженер полковник, летецът космонавт на СССР, Виктор Василиевич Горбатко. Той се среща с група миньори и пионерчета, като в своето слово казва: „Нося ви най-пламенни, най-чисти и сърдечни боеви, братски, космически поздрави от летците космонавти на СССР, от целия личен състав на Центъра за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин” и от всички съветски хора.”
По-късно Четвърто рудоуправление на ДМП „Горубсо” се преименува на Четвърто рудоуправление на СМОК „Горубсо” и става носител на два ордена „Червено знаме на труда”.
На 10 април 1981 г. в град Мадан Ангел Николов връчва на Тодор Живков обещание, с което 34 бригади от „Горубсо”, минното строителство и геоложкото проучване се задължават с плановете си да изпълнят осмата петилетка за 1300 дни. Основен фактор за постигнатите постижения са скоростните бригади. Гордост за рудоуправлението са скоростните младежки бригади на Ангел Николов и Иван Велинов, от рудника „Рибница”; предсрочни рапорти за изпълнени петилетни планове правят и бригадите на Евстати Сапунджиев, от рудника „Димов дол“, и на Крум Пенков и Асен Младенов, от рудника „Шахоница”. Над 20 са бригадите и смените от рудодобива, които посрещат юбилея на Рудозем с изпълнени годишни планове.
Повече от 180 миньори, флотиери, подземни работници и специалисти са носители на високи правителствени награди и отличия.
Безспорна е водещата роля на Четвърто рудоуправление в „Горубсо” и в цветната металургия. Достатъчно е да посочим само влизащите в действие шахти „Север” и „Палас” към рудника „Димов дол”.
През 1952 година рудоуправлението не е разполагало с нито един апартамент. В навечерието на 25-годишнината на Рудозем (1985 година) то разполага с 818 апартаменти, в които живеят 871 семейства. Разполага и с две общежития, в които са настанени 180 души. На разположение на колектива на Четвърто управление ежегодно са почивните станции на „Горубсо” (на море и планина), туристическата база за краткотраен отдих и пионерският лагер в село Равда.
С активната помощ на ръководството на Четвърто рудоуправление в града са изградени: дом на културата, библиотека с богат книжен фонд, киносалон, училища, стадиони, детски и спортни площадки и много други, и то от най-големите идеалисти, най-чистите българи, със съзнанието, че правят нещо свое.
Б.а. Закриването на предприятието е обявено през 1997 година. Ликвидирано е през 1999 година. Ползвани са данни от кн. „Рудозем”(1985), издадена в Смолян, както и от Уикипедия.
Материалът е поместен в книгата ми „Палитра от бои” (2019).
© Латинка-Златна All rights reserved.