Jan 3, 2019, 12:46 AM

Чичо Пешо 

  Prose » Narratives
1029 1 0
8 мин reading
Чичо Пешо
Парк „Ружа“, без съмнение любимо мое място, е храм на много детски мечти и надежди. Там без съмнение децата учат много важни уроци, играейки си на всевъзможни игри, като най-много разбира се играят футбол. А аз, покрай тях си спомням за щастливите мои детски дни и ако ми падне праскам силно топката надалече от вратата, която ми поверена да пазя.Ах, каква идилия!
Освен децата в парка обаче се подвизават и група нехранимайковци, стари пияндета, които си нямат друга работа освен да поркат сладко, сладко, да чоплят семки, да попълват кръстословици. Та точно тези хора според родителите загрозяват гледката на това прекрасно детско царство, и децата са предупреждавани да не се занимават с тях. И на мен това ми звучи правилно, така е, трябва да се пазим от лошите хора, такива по света се навъдиха много..., но не всеки деградирал човек е лош по душа. Ето една неочаквана за мен среща, от която научих много:
„Беше Декември месец, но вместо да си стоим вкъщи и да си пийваме топло чайче, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Манджуков All rights reserved.

Random works
: ??:??