ЧИЧОВОТО ПРАВО ХОРО
Чичо му Божидар беше кавалджия. Правеше кавали и свиреше на тях. Свиреше добре. В селото не минаваше без него нито погребение, нито сватба. На едното място той свиреше така, че разплакваше всички - даже и тези, на които и през ум не им минаваше да плачат. А на сватбата - там винаги започваше и свършваше с едно и също хоро, което той беше измислил. Всички напълно непринудено, може би защото беше на подходящата възраст, наричаха това хоро - Чичовото право хоро. Даже и запис по радиото му направиха. Говореше се, че още на младини едни хора са искали Божидар да живее в града, да прави концерти, но той не поискал - не беше ясно защо. В слуха се намесваха красива жена, лоши другари, страх от големия град - каква бе истината, само чичото си знаеше. Но той предпочиташе да свири, вместо да говори.
Като малък племенникът му често се въртеше покрай чичо си. Един ден пипна кавала му, духна в него и остана леко разочарован - никакъв звук, само шум, все едно вятър духаше в тополи ...