ЧИКО ЧИКОВ ВЧЕРА
(Или новите приключения на маймуната Чико)
Боже, каква зима. Сняг до коленете. Улиците хлъзгави като пързалки. Край тротоарите преспи черен сняг. Хората се пързалят като Соня Хени, но за разлика от нея падат и си трошат крака, ръце, глави и хоп в Пирогов. Доктори няма, сестрите са много кът, няма гипс, а бинтът отсъства въобще от номенклатурата на болницата.
Разпуснаха Парламента. Пак съм безработен. Изгониха ме и от квартирата. Лоши хора бе, милост нямат. И в пожарната няма работа, а Кремиковци е в фалит. Комините не бълват нито пушек, нито друго. Няма нищо за чистене. Тази сутрин бях в социалната служба, за помощи на безработни. Имаше много познати. Главни бивши депутати. Горките хора! Там беше и Емелчето, лафеха си с Емето, и чакаха да влезат при служителката, която раздава помощите.
Не мога да чакам, отивам да пия едно кафе в „Нерон”, там ходят много колеги. Понякога и работа си намират.
Събота вечер. Ресторант Роял Плаза е пълен, както всяка събота. На ВИП масата ...