Криех се. Бях потаен. За доста хора бях като портрет на стената-гледаха ме и се чудиха защо съм символ на самотата, която изпитваха. Предубедеността им, разбира се,
не им позволи да ме попитат,
а ме наблюдаваха като атракция в Зоопарк.
Презирам тази провокативност и това, че искаха да предпазят повече себе си, от колкото да подадат ръка заради убежденията, които така злобно защитаваха, но не живееха според тях.
Трябва да тръгвам... Колкото и да не искам, нуждая се от околна среда, която не ме засилва към лабилни мисли. Отчаяно желаех да ме пуснат. Преследват ме не само хора, а и токсични мисли.
Също като паднал ангел бродих, докато се свързвам с бошуващия огън вътре в мен, не заради друго, а за една жена-най-голямото изкушение създавано някога. Не обвинявам никого освен себе си, защото се съгласих да бъда част от нещо повече и отново Аз бях причината да разтрогнем този съюз. Влюбих се в думите й, в погледа, онази непреклонност, която очакваш да покажат дори да споделиш нещо грозно за с ...