9.
Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време – време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…
Защото бяхме пред него…
Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци и реки, бляскаха под слънчевите лъчи красиви езерца, хълмове разнообразяваха пейзажа, виждаха се ниви, по които се трудеха хора и животни, ливади с пасящи мирни твари – познати и екзотични, малки гори бяха разпръснати навред – за отдих и наслада…
А в далечината прекрасни планини – уж високи на вид, а при вглеждане полегати, удобни за изкачване, с играещи водопади, великолепни гори с красиви поляни…
И всичко това се виждаше с един поглед – въпреки законите на физиката, нищо не беше скрито, всичко изпъкваше, привличаше погледа…
- Рай…
Господ кимна:
- Да, Раят…
Погледнах го в очите:
- Кого ще видим тук?
Той се засмя: ...