Чоки и Коки в отгатване на любовта
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки бяха най-добри приятели от край време, всеки ден пърхаха заедно с крилца, похапваха слънчоглед, трохички, каквото намерят. Кацаха по дърветата, досаждаха на другите птици с историите си и прочие. Но любимото им занимание беше, да наблюдават развитието на човешките връзки, гледайки ги от високо из под клоните на дърветата!
- Ей, Чоки, я виж пак онази, русата.
- Къде, къде? - разклащайки весело клюн, попита Чоки.
- Ето я, точно под нас е!
- А, да видях я. Сигурно чака приятеля си! Те излизат редовно, а тя е все по-щастлива и по-щастлива със всеки изминал ден. Ето го и него, задава се!
- Ама какво му има? - загатна Чоки. - Нещо изражението му е като на току-що излюпил се! Да не би да е болен?
- ...