Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката на Жокера.
От години го очаквах и ето, че точно този ден ни събра заедно, две изстрадали и самотни души на едно място. Майка ми му направи кафе, а аз му подарих третата си книга сборника с разкази "Събирачът на истории" като коледен подарък, който исках да сторя на някой добър човек, който заслужава и не е очаквал нищо от мен. Човекът на име Петър толкова много се зарадва, дори докато четеше грознописа ми като посвещение, понеже имам тремор и не пиша никак красиво, за него беше важно, какво съм му дала, а не как изглежда написано. Той внесе своята добрина у дома, а за мен от този подарък по-ценен няма. За първи път от много години се срещнах с добрината у собствения си дом. А той горкия дет ...