66 години не е лоша възраст на която да починеш.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не смятам че това е някаква форма на пораженство, или пък отчаяние.
Не страдам от липса на борбеност, може би точно обратното - самият този акт представлява борбеност и един последен вик за свобода. Но нека оставим това да го човъркат психолозите.
Сега докато още съм със целият си, както казват хората, докато все още нямам големи болки и замъглявания струва ми се, че мога и трябва да кажа всичко. Или поне нещо. После ще е късно. Говори ми се и то сега.
И не, няма да говоря за здравната ни система. За друго ще говоря.
Нещата винаги са в движение, в развитие, и затова по презумция винаги има надежда.
Просто правиш каквото трябва във всеки един момент и така правейки нещата момент след момент те не ...