Човекът знаеше - той бе дошъл за него. Беше дошъл за душата му. Самият той – Дяволът! Знаеше, че този ден рано или късно ще настъпи, че ще дойде и неговият ред и затова от много дълго време бе започнал да се подготвя. Бе очаквал този час и затова не изпита ни най-малък страх. А Дяволът беше страшен. Много страшен. И хитър. Той винаги се появяваше неочаквано при избрания човек, за да отведе душата му със себе си. Там, откъдето нямаше връщане назад! Където имаше само Страх, Забвение и Пустота! Дяволът разчиташе на изненадата и изкушението. Но този път Човекът знаеше всичко. Той се страхуваше от Забвението и Вечният Мрак и не искаше да се докосва до тях. И отдавна знаеше какво ще се случи. Беше подготвен и ни най-малко не се изненада. А Дяволът стоеше пред него, обвит в ореол от великолепие и страх и го гледаше. Най-важният миг бе настъпил! Човекът събра сили и също го погледна! Срещна очите му! Дяволът отвори уста сред надвисналата тишина, за да каже нещо и… тишината остана… Дяволът разб ...