Следобяд реши да се разходи. Недалеч, до левия крак. Вкусният елексир беше заситил мозъка и затова мисълта му се движеше бързо – по гръбначния стълб, през таза, завой и – готово…
Пораздвижи се до петата, отдъхна си, облегнат на кокалчето, после стигна чак до пръстите. Там всичко беше нормално и спокойно – ноктите се ронеха нежно под въздействието на специалните добавки в храната, пръстчетата се свиваха и изправяха. Необходима микрогимнастика извън задължителното самомасажиране на тялото…
Позамисли се, втренчен в големия пръст. Как ли са се оправяли в това множество от чаркове по времето, когато обществото не е било атомизирано и се е състояло от цели хора…
Умни са били предците, умни…
За да се спасят от страшната болест, всички са били принудени да се затворят по домовете си. Едни от страх, други с помощта на държавното законово насилие.
В своите тухлено-бетонни пещери човечеството отдавна не създаваше нови неща – нищо в техниката, нищо в изкуството, нищо в мисълта.
Просто оцелявало…
Д ...