Jul 20, 2007, 9:05 AM
Човекът с бялата шапка ( клошар )
Не го познавам, но ми е познат, не се страхувам, страх ме, искам бързо да отмина, но не мога.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си спомням аз за него – човекът с бялата шапка, човекът, който живееше от кофите за смет, усмихвайки се.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си спомням аз за него – човекът с бялата шапка, човекът, който живееше от кофите за смет, усмихвайки се.
© Никола Гьопсалиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ако беше малко по-дълго,щеше да звучи доста добре.Така си стои едно недовършено.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
