В приемателния център успяхме отчасти да постигнем вярска поносимост, а аз бях еднакво любезен с всички независимо от религиите които изповядат. Бях се върнал от двуседмичните курсове организирани от Агенцията, поразпитах някои познати за мигрантите, един вид вписват ли се в новата обстановка, обадих се на някои колеги има ли проблеми в мое отсъствие. И ето ме в лагера.
- Шефе, нищо не се е променило, даже и братята разбраха, че те няма и не са идвали, никой не се е оплаквал, питат какво става с новите им документи - информира ме ГКППто.
Погледнах през прозореца. И наистина събрали са по няколко в групичка, говореха си, смееха се, показваха нещо по мобилните си, или деликатно се усамотяваха с мобилен на ухо. Ами такъв е животът, все пак да се радват и благославят съдбата, че живи са се добрали до тук и очакват по-добри времена.
- Мамо да те попитам нещо - обадих й се след няколко дни - Ако поканя братята сирийци у вас, ще ви бъде ли приятно, тъкмо да си спомните за по-младите си години ...