С рев на следващата година дойде и Даниел, неговото има е вече по-модерно Даниел, като баба си Дани, дошло от Йорданка.
Ако беше само Йордан, еха , като на библейската река, но и Сара се спря на Даниел.
И отново щастливи родители, щастливи баба и дядо. Една зла съседка казала из махалата ''Здрави деца и двете, не сме ги чули ни да реват, ни да кашлят '', а друга я апострофирала '' Здрави ами, видяла ли си в сряд зима изнесли ги да спят навън, тя булката им си знае работата, чух, че била докторица там по тяхния край...''
След обичайните си задължения по децата, дойде време да отделим време и за нас самите.
Зашеметяването ни от любовта бе утихнало, кротичко лежахме с пижамите си един до друг, дали утре да идем на вилата и излет
из околността, или на гости на майка и татко, е все пак Сара има думата де.
- Петър, ти можеш ли да си вземеш отпуска - ме извади от размисъл Сара - Аз все още съм в отпуск по майчинство, мама Дани дали ще може да гледа Христос и Даниел, ако отсъстваме по-дълго
Го ...