ЧУДНАТА  КОЛЕДНА ЕЛХА

                   „Дойдох и ме не познахте, разкрих ви се и  ми не повярвахте, поучавах ви и ме не послушахте. Още ли не сте готови да избирате верния път?!”     

 Три години и половина откакто аз   съм свидетел на Божиите проявления  в  тихия и скронен мой живот. А чрез тях на осезаемото Му присъствие в него. Или още по точно казано- на онова безкрайно и вечно Единение  скрито в дълбокия смисъл на думите: ”Аз  и  ти едно сме”

          Преживях и преживявам  щастливи, вълнуващи  мигове с  нашия Бог. Разказвала  съм в  тоя сайт  за  много от тях. Подготвям и  книга  в три части. В нея  ще  разкажа на читателите всичко за   необикновената ми  връзка  чрез осъзнатото творчество. Узнах коя съм. Осъзнах и ролята ми в тоя живот.   Трябва да я изиграя до края  подобаващо. Аз ще защитя  моята истина. Който иска да вярва, който иска да не вярва. Ще направя това, което духът ми повелява. Ще го сътворя напълно осъзнато, за да внеса личния си пример за благото на   човечеството...

             Наближава големият  празник Рождество Христово. Може би затова в последно  време  осъзнавам, че   мисълта ми ме  отвежда към  символиката изразяваща  в тоя празник  човешката радост и любовта  към живота. Топлата погача, баницата с късмети, благопожеланията и наричанията на пеещите коледари, веселото суровакане и  не на последно място  голямата  украсена  коледна елха.

         Спомних си как  цял  живот   творих коледни елхи. На дъщеря ми, на внучката ми... Не помня колко пъти в живота купувах  елхови играчки. Стотици бяха и украсяваха зелените клонки  на елховите  дръвчета. Имахме прекрасни   многоцветни лампички като цветчета донесени от Англия. Една година си купихме и изкуствена елха.

     Спомних си и за моята единствена в живота ми елха. Бях на две години и половина. Помня как майка ме събуди и ме отведе в другата стая. Там върху масата, в средата на стаята  стоеше  моята  единствена-първа и последна   коледна елха. Беше прекрасна и ухаеше чудно. Играчките се брояха на пръстите на едната ръка. Не зная защо ,но на мен тая  горска красавица ми изглеждаше страшна. Когато татко запали бенгалския огън аз се разплаках, даже се разпищях. После дълго се наложи да ме успокояват.

       Годините бяха  бедни  и оскъдни, следвоенни... За коледен подарък и дума не можеше да става. Баща ми след като  участва в изграждането на най-големия тунел на Балканския полуостров – тунел Козница, беше дошъл да строи друг голям тунел  на бъдещата пряката железопътна линия Бургас-Варна. На Коледа ръководството раздаде  коледни подаръци на децата на  работещите към обекта. За децата на началниците имаше  кукли ,а за  работническите   деца  - невзрачни и неработещи фалшиви ютийки. Аз страдах, бях болна от желание да имам кукла. Дори не се докоснах до ютийката. Ревах  през целия път до дома, но нищо не помагаше...Видях купена кукла  и то от най-евтините  след две години. Купиха ми я от Бургас. Беше съвсем обикновена  кукла, изработена от пресован картон. Не беше красавица, но за мене  беше  най-прекрасната принцеса. Пазех я много. Прах не давах да падне върху нея. Перях, гладех дрешките й. Когато се омъжих  и напуснах  дома на родителите си, тя продължи да украсява  маминия бюфет и да й напомня за мене...

       Мислите за  елха  и  коледни играчки  ме  връхлитаха   дни  наред. За играчки ми беше  минало  отдавна времето. За елха пък никога не беше късно. Започнах да се ровя  из Интернет и да проверявам   цените на изкуствените елхи. Те варираха според височината на елхата. Не бяха никак евтини. Особено за пенсионерка  със скромна пенсия... Движеха се от  седемдесет лева нагоре. През годините бях събирала елхови играчки и много ги пазех. Украсявах с тях мебелите си в стаите. Окачвах ги върху дръжки  вратички и полици. Полюлеите  окичвах с гирлянди. Не беше зле, но не беше стилно и нарушаваше традицията. Като се замислях за ограничените си  финансови възможности все повече желанието ми да се сдобия с елха  се изпаряваше. На края реших пак  да  украся по стария начин стаите си. Освен ако  не спечеля от някъде пари или   благодетел не ми подари елха.Дълго сътворявах аз през тия дни  елхата.Сътворяването се изразява като спираш  вниманието си върху  нещо и мислиш  многократно за него. Най-после  насочих мислите си към други  събития в живота и забравих  за елхата...

          Всяка  нощ, щом  стане отвън тъмно, колкото и студено да е,  излизам на терасата,  макар и за кратко. Идвам да се порадвам на   чудните Божии  проявления,  сътворени от  искряща бяла  светлина.

       Изминаха няколко дни от месец декември. Нощ е, часовникът  показва деветнадесет часа. Излизам на терасата. Студено е. Духа бръснещ леден вятър. а аз съм облечена леко. Срещу мене по фасадите на блоковете горят в прекрасната си бяла светлина Божествените проявления. Изброявам ги. Те са около петдесет на брой. Разположени са върху  десетина  блока. Кварталът около мене  грее, кварталът сияе. Бог сменя  положението на фигурите  си  от профил в анфас и обратно. Понякога  ги раздвижва като  кинолента, но с  плавни кръгови движения. Аз чувствам, че замръзвам. И тъкмо когато се каня да  обърна гръб и да тръгна към  балконската врата, поглеждам  и наляво. И изведнъж ахвам На около  тридесет метра от  терасата ми  в права посока   до  сградата на детската градина на височина около петнадесет метра  се извисява   елха. Тя цялата искри. Искричките й са една до друга в различни нюанси на цветовете на дъгата. Преобладават зелените искрици. Стволът на тая величествена красавица е  прав и масивен. Той също е от блещукащи искри. Елхата е плътна, но въпреки това се виждат  в нея и два пакета. Единият в жълто, другият в червено. Сигурно са подаръци. Елхата ми подейства като магнит. Тя прикова погледа ми. Не можех да го откъсна от нея. Беше  елха-видение. Сътворена от Бог  с неговата прекрасна  светлина. .Студът ме принуди  да се прибера у дома. Но аз три пъти в нея нощ излизах на терасата да съзерцавам  моята  великолепна гостенка. Излизането ми три пъти въобще не е случайно. Числото три е свещено число. Отец, син и Свят дух, подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание, съзнание, тяло и дух, минало, настояше и  бъдеще  и т.н. ,и т.н.

          Мислех си,че най-вероятно  Бог ще си отнесе подаръка и  още на следващата нощ няма да го  има.Но не!Нощ след нощ елхата си е  все там и радва  духа и сърцето ми.През изтеклите нощи Бог запали толкова много проявления .все едно,че кварталът беше в  пламъци.Радвах се ,но се радваше и Бог,заради наближаващия празник.  Вече вярвам,че  до  края му  елхата-символ на творческата радост от живота  всяка нощ ще ме озарява  с красотата  и невинността си .Аз  сътворих  тая елха   с  мислите си,насочени към нея. Честно казано не очаквах ефекта да е  точно  тоя.Като по-опитен осъзнат творец с  дълъг творчески стаж, бях придобила опитности от украсяване на жива,истинска елха и на изкуствена елха.За да попълня колекцията  си от опитности Бог ме дари с тая  виртуална енергийна елха.

           Всички ние  сме  творци.Творим всеки миг,всяка  секунда и минута.Наш е изборът дали ще творим осъзнато или неосъзнато.Бог обича всички ни,независимо как творим.Но истинската радост се изживява при осъзнатото творчество.На всички,които сте имали търпение да прочетете до края разказа ми пожелавам да  си сътворите с много  вяра  прекрасни и незабравими  Коледни празници.Бъдете живи, здрави и  благословени  от  Създателя и Иисус.