3 min reading
Още по пладне кръчмата гъмжеше от хора. Закърнели пияници, морни фермери и хитри търговци - всички седяха рамо до рамо и мълчаха. Кръчмата бе дом на празника, пивото и танците, но сега всички бяха навъсени и замислени. Само възрастният Дядо Иван се бе изправил над съселяните си. Косата и брадата му бяха побелели, бръчките също. -Пустото слънце! Изгори всичко - погледът му бе влажен и загрижен, думите трудно преглъщаше от яд. Суровите му ръце бяха омекнали от безпомощност. -Боже, прати ни малко дъждец - приплакваха други. Слънцето и сега бе високо над главите им. Не се виждаше нито едно облаче. Даже животинките не смееха да се покажат под жарките лъчи на огнената топка. Веселите пиянски препирни сега се заместваха от тъга и някоя друга псувня под нос. В ъгъла ни тая малка дървена сграда стояха големи и здрави мъжаги. -Стояне, какво ще правиш ти без жито? - приказваше един висок и сух, брадат господин. Космите на гърдите му изскачаха от разкопчаната му риза и сочеха насам натам. -Не зная ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up