Чудото на Коледа
В далечината се виждат блещукащите светлини на запалените свещи, догарящи на фона на зеещата тъмнина. А дълбокият ароматът на борови иглички обрисува в съзнанието на минувачите картина, в която щастието не е просто драскащата по стените на ръждясалата клетка илюзия, а самата мрачна и жестока, не до там самотна, реалност. Но какво бе тази реалност? Бе ли олицетворение на радостта, искряща от очите на синеокото момче от съседната врата пред вида на опакования лъскав червен подарък, от който съвсем ненадейно се подаваше желаната спортна количка, или просто зеещата дупка от разбитите надежди и копнежи? Възможно ли е, когато в твоето сърце и душа огънят догаря, да виждаш отломките и въглените на падналия мост в съзнанието на другите заблудени мечти? Не е ли това времето, когато падаме на колене пред ближния, ближем взаимно раните си, оставяме горещи, парещи отпечатъци в гърдите на най-скъпия човек, а в замяна получаваме сълзи в усмихнатите лица на смисъла на нашия живот, в ...