Да, така беше, може и да не повярваш, но ми се случи наистина и ще ти разкажа как срещнах ангел. Ще попиташ как изведнъж се сетих за това, нали говорехме за прокълнати души...
От няколко години бягам сутрин по една и съща пътека. Разстоянието не е голямо, но и аз не съм от най-тренираните . Все се надявах, че няма да се откажа по средата. Давах си сметка, че неминуемо щеше да дойде ден да не издържа и да падна. На колене или по лице.
Тогава, казах си, дано Бог даде да има някой наблизо да ми помогне. Беше много глупаво да го желая, мястото не е толкова безлюдно, все ще ме видят. Никога не съм се страхувала от самотата, нито от изпитанията. Винаги, когато се захващах с нещо, абсолютно винаги, вярвах, че ще успея. Не че не ми минаваха черни мисли, но това се случваше в къщи, нощем в леглото. Плачех и се самосъжалявах по най-жалък начин, без да ме види или чуе някой. Бях благодарна, че живея сама.
Един ден наистина паднах. Спънах се в едва подаващ се ръб на камък. Паднах на колене, ожулих ...