ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ: НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ТВОИ!
Днес Самарянката каза, че ще му разкаже нещо, за което не била сигурна дали се е случило наистина, или просто е плод на въображението й. Според нея, тя преминала за кратко през някакъв времеви портал и попаднала във времето на Освободителната война, по- точно, в деня на оттеглянето на армията на Сюлейман паша от опожарената Стара Загора. Още по- странното беше, че нейният прапрадядо с жена си се е заселил на ново място, освободено от турците, точно тогава, бягайки от разбитите и озверени войнишки тълпи.
-Пътувах с микробус за село, не бях с колата, имаше гъста мъгла и аз не бях много сигурна, че ще се справя с шофирането в такова време. Когато слязох на спирката , нищо не се виждаше и на два метра от мене, заобикаляше ме плътна млечногъста стена. Но това не ме разтревожи, все щях да стигна до дома, дори и със затворени очи. Пресякох шосето и изведнъж мъглата се разсея, стъпвах по трева. Отначало помислих, че съм слязла някъде ...