В тази част излизат на сцената и още двама герои, находчиви, решителни и винаги готови да се включат в борбата за девствен космос.
Жорж Каен , по прякор Гошо Хакера, ученик в десети клас на гимназията за програмисти, не подозираше какво го очаква, когато на екрана се появи тревожно послание с аватара на леля му Елен. Не че не си чатеха понякога , ама беше доста необичайно тя да настоява да се чуят веднага.
- Трябва ми помощ от приятел. Само че не знам дали да говоря, защото не е много ...
- Ясно- каза Гошо, давай код ”Създател”.
Код „Създател”означаваше леля му да му изпрати кодирано съобщение, което само те можеха да дешифрират. Не мина много време и то се появи. Гошо подсвирна от бързината на леля си, кога го кодира, кога го написа...сигурно е била готова, преди да му се обади. Шифърът беше много сложен и не го пазеше в компютъра си. Всъщност, представляваше групи от по пет цифри с местоположението на думите в един стар френско-български речник от преди сто години на хартиен носител. Гошо имаше ксерокопие, а леля му оригинала. На заглавната страница още стоеше ръкописен надпис ”Иванка Илчева,11а клас, Раднево,1947 година. ” Речникът принадлежеше на бабата на майката на леля му. Ето и съдържанието:
“Гошо, положението е много напечено. Знаеш с какво се занимавам, да не ти обяснявам сега. С моите приятели мислехме ,че сме отървали един участък от Космоса от така наречената “цивилизация” и че той ще си остане завинаги непокътнат и с оригиналните си форми на живот. Но сега научихме, че се готви колонизация и превръщането му в писта за състезания с космолети. Не можем да допуснем това и ето какво измислих:
Този район трябва да бъде населен с чудовища възможно най-скоро, така че никой да не смее да припари там. Само ти можеш да го направиш. Една програма , която прониква във всички исторически и географски архиви със сведения от първа ръка на именити учени за космическите демони, унищожили безброй цивилизации, ще свърши работа. Знам , че не е много редно да те карам да създаваш вирус, но това е в името на каузата , която и ти споделяш. Много ти благодаря и на работа, момчето ми! Леля ти”
Значи така, леля му искаше да създаде един виртуален свят и да го представи за истински! Нищо по-лесно, нали скоро спечели награда за една нова игра...Беше я създал за забавление, а това е за човечеството...Гошо беше отговорен млад мъж и мислеше за потомците си и техните деца, които вече няма да познават дивия космос...
Така бяха създадени зомбулоните. Те живееха на планетите на червения гигант Рубингон , но бяха опустошили всичко оттатък примката на Мьобиус.
За по- голяма достоверност Гошо цитира разработки на действително съществували учени от няколко планети които имаха научни интереси наблизо. Кхяак Амрт от Неверия можеше да свърши работа, май беше все още жив, но болен от невериански Алцхаймер...А добрата позната на леля му- Мантейра Берсктин...тя вечно сe шляеше из непознати места и последното известно за нея беше, че е с аварирал кораб близо до черна дупка на няколко хиляди парсека от цивилизацията...
Когато свърши, беше много доволен от резултата. Скоро получи сигнал , че програмата се е внедрила почти навсякъде, където се говореше за цивилизации. Изпрати съобщение на леля си и излезе. Точно днес щеше да води приятелката си Габи на концерт на “Крейзи траш”. Новите им хитове бяха жестоки и в никакъв случай не биваше да закъсняват. Постави нова парола , изключи компютъра и тръгна. В никакъв случай брат му не трябваше да разбере, че му е приготвил коледния подарък- една супер игра- “Духът от бутилката”. Но с този нов код и парола, Мариан едва ли щеше да успее да я отвори.
Само че...Веднага след него в стаята влезе Мариан, включи компютъра и започна да търси паролата.
“Той си мисли, че ще ме спре, каза си десетгодишният многознойко, ама аз бях сигурен че паролата е “Габи-красавица номер едно!” Само дето не съм сигурен с тире ли е или не...”
Както може би се досетихте, момчето си откри подаръка и започна да играе. Беше супер трудна игра, ама си струваше. Няма да ви казвам подробности, важното е,че юнакът стигна до края. И когато мислеше , че трябва да затваря, изведнъж в стаята нещо запука и зафосфоресцира... появи се многоцветна мъгла и от нея се оформи стар и с много измъчен и недоволен вид дух.
Това беше духът от бутилката и сега Мариан можеше да си сбъдне желание.
-Какво ще заповядаш, господарю? И по-бързо, ако обичаш, защото поне десет милиона момчета играят на тази игра, да не говорим за бащите и майките им...
Мариан наистина не знаеше какво да измисли...Май почти всичко имаше. Погледът му попадна на една от иконите на монитора”Зомбулони”.
Помисли, че е някаква друга игра и каза:
-Направи това да оживее!
Ако само знаеше...Но Рубингон и планетите му бяха много далеч и той нищо не разбра.
Духът свърши и си замина, а Мариан си помисли: ”Май трябваше да си поискам харпун за риба тон!”
На другия ден по телевизията вървяха следните новини:
-Вчера по обяд на състезанието за кучета в Балтимор изведнъж всички четириноги участници се подредиха в три редици и започнаха да пеят ”Кой изхвърли кучето вън?” В двора на сто и петнадесето училище в Москва долетя огромна шоколадова торта и кацна на баскетболното игрище. Тя с големи усилия беше изядена от учениците. В Сидни всички учители по математика се разболяха от заекване и вкупом потърсиха помощ от психиатри. А в Истанбул падна невиждан дъжд от баклава и натрупа повече от метър....Нови горещи новини за войната със зомбулоните...
Явно духът беше свършил доста работа...
- Ако беше тук сега, просто щях да го помоля да те накара да проговориш...само да знаех кой си! Все си мисля,че някъде съм те срещала...,каза Самарянката и поклати глава. Прокълнатият все така мълчеше...
© Neli Kaneva All rights reserved.
Хареса ми!