ЧУВАМ ТЕ: ДЕН ПЪРВИ: Кратка незначителна приказка
Убиха шофьора на камиона със зърно и струйки жито потекоха по асфалта, а убийците избягаха с машината и остатъка от товара. Към мястото на събитието се сливаше струйка кръв, преди да се съсири. Двете струи станаха една пред погледа на едно умиращо, полупремазано от тежка обувка същество. Затлъстелият и напълно готов за зимата лалугер нямаше да я дочака, а складът му скоро щеше да бъде разграбен.
Хората се завърнаха след войната и се опитваха да живеят в опожарените руини и да приберат реколтата. Тя беше траяла по- малко от времето, необходимо за узряване на житата. Само че някои не можаха да дочакат даровете на полето да се превърнат в хляб.
Шофьорът лежеше мъртъв, а към житото бързаха мравките. Бяха много делови и нищо не ги отклоняваше от пътя. И последното зърно трябваше да се прибере в мравуняка , каквото и да стане.
Мравунякът беше смисълът на всичко. Той събираше усилията им, направляваше пътищата, поставяше ги на необходимото мяс ...