Mar 25, 2022, 4:50 PM

Чувам те, ден втори, майката на дърветата 

  Prose » Narratives
579 0 0
7 min reading
- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя продължи:
- Не знам дали да ти го кажа, но аз от време навреме пиша някои неща, някакви разкази, разсъждения. Не са кой знае какво,но...
Много време мина, откакто не съм написала нито ред, ако не се смята едно подобие на дневник , което започнах преди два месеца. Не че нещо толкова интересно се случва в живота ми.Просто защото аз самата нямам нито ред написан от баща ми, нито от един мъж, който...а те си отидоха от живота ми завинаги...не искам и аз така да не оставя нищо на сина си и внуците, които се надявам да имам...Имам смътна идея за нов роман, но разбрах , че друг я е осъществил във формата, която обмислям..Става въпрос за история за една голяма любов, връзка, която никога не се проявява ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Neli Kaneva All rights reserved.

Random works
: ??:??