ПРОЛОГ: ПРОКЪЛНАТИЯТ И САМАРЯНКАТА
или КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Ей това е животът ми, потъпкан от всякакви крака, тежки кубинки, остри токчета, леки маратонки, влачещи се чехли...като че ли няма откъде да минат и вървят направо през душата ми, тъпчат на едно място, скачат върху най- свидното ми...
А през прозорчето на мазето, където живея, се виждат само крака...и то не много ясно, защото вместо стъкло, има парче полиетилен. Не мога да се движа, не мога да говоря, само някакви пискливи звуци и части от думи, защо ли ми остана само това съзнание за безпомощност и погнуса...Хората, които минават оттук, не подозират, че ги виждам отдолу, никой не живее в такова мазе, на такъв изтърбушен дюшек, който не спира просмукващия се студ от цимента. Аз- една древна и свободна душа , от векове привързана към болезнения си дълг , хулена и гонена, постоянно навиквана и унижавана... Аз бях просякът край бесилката на разбойника от Голгота, после нахраних зверовете, които разкъсваха мъчениците християни в Рим ...