charliemlad (Чарли )
49 113
Mar 17, 2015, 7:51 PM

Ciao, bella 

  Prose
1018 0 10
2 мин reading
Има една звезда. Тая шибана звезда може да ти изключи телевизора, а се намира на половината разстояние от Земята до Луната. 

На колко ли разстояние се намираше моята Стела? Oт София до нея са точно 1054 км. Чисто географски...

Стела на италиански е "звезда". Стела от сонетите на Филип Сидни. Умрял е през 1586 година, приемам, че някъде през средата на животът си е измислил "Стела". Смятайте вие колко е стара тая "Стела"...

Моята Стела беше млада. На седемнадесет. Живееше в тоя Неапол и после се премести в Рим, понеже да не мислите, че Неапол се различава по стандарт от нашата провинция? Тя, милата, имаше много добър вкус. А той не се купува. А скъпите дрехи само подчертават дали го имаш, или не. Аз най-много обичах нейните крака. 

В главата ми свири Вивалди, в душата ми цитирам Буковски, а сърцето ми се бори с практичността на Макиавели. Ръцете ми пипат като Пикасо. Де да бях Пикасо! Всичката красота да я нарисувам на белия лист... ама не съм.
"Ама, аз не разбирам жените!"- жените трябва да ги обичаш, не да ги разбираш...

Вървиме с моята Звезда, сладолед ѝ купих. Който се оплаква, че жените "искали много пари" е идиот! С пари и баба знае. Пък и можеш да хванеш жена заради парите, но това не я прави твоя любов. Любовта не се купува, да, вярно е!  Яде, разбираш ли, сладоледчето и я гледам - като малко момиченце е. И къдриците ѝ аха да се топнат в сметаната, обаче не успяват. 

Вървиме, вървиме. И секс да не получа - дреме ми! Важното е, че ми е отделила от своето време. Пък времето на красивите жени ехе-е-е - дефицит. 

Вървим и аз я гледам, тя ме гледа също. Без да се церемоня - хванах я за ръката! И тя не се дръпна, толкова, харесва ѝ. После, на италиански, почнах да ѝ разказвам разни неща, а тя се прави, че ми вярва. 

Разказвам, разказвам...

Стигнахме до нейната къща и пуснах ръката ѝ. С нея тя отключи и се прибра. Де да имах и аз един ключ да вляза... в нея. Не по онзи начин. По още по-интимния - в сърцето ѝ. 

Стела, Стела... светят звездите, гледам ги и се сещам за тебе.

Чао, бела!

© Чарли All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Абсолютно съм съгасна с Катя! А на теб, Чарли, ти пожелавам да не се вмъкваш в ничии рамки и докрай да бъдеш себе си!
  • Да, наистина това не е разказ. Това е изповед за една недостижима любов и на мен ми харесва. Лир.герой се опитва да е циничен, но не успява, защото си е романтик по душа, а и тук има чувства. Опитва се да е шаблонен, но всъщност любовта го кара да приема и разбира шаблоните.
    Чарли, харесвам твоята искреност в творбите ти, но бъди по-внимателен с дамите тук. Защитавай творбите си, обичай ги и се стреми към красота.
  • Понеже с колежката ти, с която разбира се много си допадате обещавате, че ще минавате редовно тук, тоест нямате намерение да не ме занимавате повече, ще ти копирам коментара ми, който ѝ написах, поне тя милата вече се е изповръщала и под последния ми разказ:

    "А аз се надявах, че си минала еднократно, но явно кризата на средната възраст те тресе здравата, та ще се връщаш ли връщаш и ще повръщаш и злобееш под всяка моя публикация. Това твойто си е диагноза. Самия начин, по който коментираш, махленския ти тон, идеята, че трябва да ми вадиш изреченията и да правиш сбит анализ и интерпретацийки посочва що' за инвалид си. Помолих те веднъж, ще го направя и сега просто да не се занимаваш с мен и да си четеш това, което ти харесва, така правят нормалните хора - като не им харесва нещо, гледат, четат, слушат, това което им харесва и толкова. Въпреки че такива като теб обичат да досаждат, да пият от енергията на хората и ни най-малко не им е неудобно от това да се връщат ли връщат - като бълхите сте. А ти специално ми напомняш на хлебарка, която щъка като ненормална и дори да я убиеш тя, като за последно, ще разплиска гнусната си слуз навсякъде."
  • Предходния Ви коментар /изтрит?!/ беше по-подходящ за това което ми се щеше да Ви отговоря. И то определено щеше да бъде във вашия стил на булеварден изказ. Що иде реч дали разбирам от изкуството което е творил Пикасо или по-точно "Кубизма"- нямам претенции за разбиране. Имам право да харесам или не.Както и написаното от Вас в тази "творба". Излишна кореспонденция. Лека вечер!
  • НЯма как да се съглася, но толкова и разбираш явно от изкуството му. Първо вземи предвид стилът, в който е творил и второ - ти най-вероятно си виждала именно типичните за този му стил картини на жени. Но е нарисувал доста от любовниците си, така че по темата е достатъчно богат също. Веднага се сещам за " Woman with Loaves Spring Summer ". Да, красива е! И още нещо - да имаш неговия ТАЛАНТ и ръка е нещо съвсем отделно, никой не би те задължил да рисуваш Кубизъм. И това, за което говори Анархид е нещо съвсем различно от това да споменеш поименно един от великите творци, които са те вдъхновили. Другарки от "Отечествен фронт", не забравяйте, че Пикасо е бил комунист, мисля че "може" да го споменаваме, докато пишем. Отпуснете се малко.
  • Подкрепям и съм съгласна с Анахид! И...Пикасо "Де да бях Пикасо! Всичката красота да я нарисувам на белия лист... ама не съм...." Да пази Бог красива жена да я нарисува Пикасо! Иначе дай Бог всекиму картина от Пикасо!
  • Всъщност този цитат го знам от адски много време, стои загнезден в съзнанието ми, но не бях проверявал на кой е. Всъщност той наистина е силен, щом в съзнанието ми от години насам е бил идея, а не цитат, който съм чул в някоя, песен, в киното или неНам си къде.

    Този разказ не ти харева и това го разбрах, но излиянията ти ми идват в повече, честно. "Булеварден роман", "обидно за читателите", честно казано не знам ти какво точно пишеш, но ми звучиш като префърцунена и отегчена поетеса в блог.бг, която пише скучни стихчета и се възмущава на думички като "чукане", защото, разбираш ли е много извисена и интелектуална. Аз за разлика от теб не съм графоман и нямам намерение да публикувам нищо, аз не съм писател, просто си пиша каквото си искам, защото няма кой и какво да ми казва какво може и какво не може. Ти обаче със сигурност би пуснала поредния сборник със лигави стихчета на български. Попринцип точно двадесет човека могат да пишат стихове на български и те отдавна са мъртви. Можели са го, защото са успели да надмогнат грозния език. Както и да е, да не си губим повече времето, не знам защо някои хора много държат да излеят по няколко пъти хейта си в чуждите творби (или както аз ги наричам моите- торби с лайна). Аз нямам нито един гаден коментар, ако не ми харесва нещо просто не го коментирам, защото и най-големия бездарник най-вероятно е вложил част от душата си в това, което е написал. Това МАЛКИ ХОРА като теб очевидно няма как да го разберат. Егати, пълно е с велики поети и критици с диалектиката на сърдита лелка в кризата на средната възраст от "Отечествен фронт", която размахва пръст и старателно проверява кое "може" и "не може". Да спрем дотук, аз като по-прост от теб ще направя това, което правят умните хора, което ти в случая си позабравила : да знаят кога да замълчат...най-накрая.
  • Няма как да ти обясня, а още по-фаталното е, че няма и как да разбереш, защото си малък човек. Логвай се във фейсбука и не ме занимавай...
  • Facebook?!?!?!?!
  • Сладурско!
Random works
: ??:??