Тони вървеше към смъртта си.
Без да го знае.
От ъгъла, към който крачеше щеше да го блъсне закъсняващ за интервю човек.
От дясната му страна, перпендикулярно на тичащия пешеходец, по булеварда се беше засилил мерцедес, каран младеж с нов автомобил и стар комплекс за малоценност.
Малко преди бързащият безработен да изскочи откъм ъгъла и да изблъска Тони в платното за движение, някой сграбчи обречения на смърт за яката и го издърпа рязко назад.
Младежът се задуши и реши, че го нападат, когато безработният изскочи пред него. Буквално се вряза в мястото, където беше Тони допреди малко и рязко се спря на ръба на тротоара. В следващата секунда мерцедесът профуча край тях и развя косите им.
Безработният изгледа Тони и неизвестният му спасител, очите му бяха разширени, дишането учестено. Погледна в посока на мерцедеса, който се беше изстрелял край тях и сякаш осъзнал какво щеше да се случи, избяга в противоположната посока. Този път с по-бавно темпо. На лицето му се преди това се беше изписала ...