За мен какво си? Нищо. Една хубава цигара - ще те изпуша и ще свърши, ще си минало и ще съжалявам. Ще съжалявам за това, че те запалих днес, а можеше да го отложа, за да те имам. Ще съжалявам, че те загасих преди да се е подпалил филтърът. Ще съжалявам, че имаш филтър и не можа да ме отровиш до смърт.
За мен какво си? Нищо. Чаша от любимия ми ликьор - ще те изпия и ще си минало, за което ще съжалявам. Ще съжалявам, че пих днес и утре няма да мога. Ще съжалявам за бучката лед, размила горчивината ти. Ще съжалявам, че си само чаша, а не море, от което да се опия истински.
За теб какво съм? Нищо. Онази, която те изпи и изпуши, а казваше, че те обича....
Не ме обичай – прокълни ме! Ако наистина си част от моите пороци, които всъщност не съществуват. Не ме обичай, няма смисъл от моментните ми настроения. Няма смисъл в очите на човек, който може да посочи началото и края ти, а аз мога. Вече знаеш - за мен си миг, не повече от вдишване и глътка с кратък послевкус.
Защо ли ми е да те убеждавам ...