Зад гърба му изтрака последният грамаден камък. Запали първата факла и се огледа.
Голямата пещера наистина беше голяма. Грамадна. Огромно предверие, от което тръгваха четири коридора. В които човек трудно се промъкваше, защото бяха затрупани от какво ли не. Странни предмети – някои с големината на колиба. Почти всички потъмнели от времето и забравата…
Върху гладкия под на предверието бяха струпани факли и дърва. Да вижда и да оцелява. Храна нямаше. Това беше стимулът за Откривателя. Искаш ли да излезеш – мозъкът ти ще работи бързо. И ще открие необходимото за племето.
Или ще тръгнеш по коридорит, ще намериш и ловиш прилепи. Като има и друга възможност, но не за теб. Да те уловят пещерните мечки. Там някъде бяха – в дъното на пещерата. Откъдето навън водеше малък изход. Мечките спяха вътре, но обикновено ловуваха навън, из дивата планина, далеч от Долината. Натрупаните купища отпадъци спираха опитите им да излязат през Голямата пещера, обаче кандидатът за Откривател трябваше тук да търс ...