Нощта ли се налива с цвят,
че толкова е тежка, черна?
В ръждивия катанец – Свят,
ключът – един. Многоизмерен.
Хадес, наши дни
– Не ме показвай на никого, докато не те унищожа. Тогава ще започна да съществувам – Персефина хвърли още една оглозгана кост във вазата до стената, но тя вече беше претъпкана с огризки и шипът от опашка на стегозавър не се задържа, само се чукна о ръба на еднометровия изтόчен керамичен съд и с тихо потракване тупна на мръсния бамбуков паркет.
– Да, кредото на идиота! В скапаната ни ентропийна вселена всичко съществува за сметка на нещо друго, а не благодарение на него. Питай Създателя защо е така! И повечето същества, включително хората, обикновено бъркат двете понятия – Матадор се прицели и с точен изстрел от прашката разби огромната ваза на ситни разноцветни парченца. – Опа! Счупихме грънците!
– Това беше ваза от 18-ти век, от времето на династия Цин, умнико! Направена е специално за император Цянлун. Имаше негов оригинален печат на дъното. Купих я на един тъ ...