„Ето, изпита родилни болки с неправда, зачена болест и роди беззаконие“. В това изречение на пръв поглед редът е разменен. Защото раждащите първо зачеват, после изпитват родилни болки и накрая раждат; а тук първо са родилните болки, после е зачеването и накрая – раждането. Но разбрани по отношение на зачеването в сърцето, тези думи са доста изразителни. Неразумните стремежи на похотливите, безумните и неистови желания са наречени родилни болки, защото се раждат в душата с бързина и с усилие. А този, който вследствие на такъв стремеж, не е победил порочните помисли, зачева болест; и този, който е разпалил сърдечната повреда с порочни дела, ражда беззаконие.

                                                 Св. Василий Велики, „Беседа върху псалом 7“

    – Ох! Ох! Ох! – викаше Кралицата и тръскаше ръката си така силно, сякаш искаше да я откъсне. – Потече ми кръв от пръста! Ох! Ох! Ох!

Виковете ú приличаха на писъка на параходна свирка и Алиса си запуши ушите с две ръце.

– Какво ви стана? –   запита тя, щом разбра, че гласът ú вече може да се чуе. – Пръста ли си убодохте?

–  Не съм го убола още –  отвърна Кралицата, – но скоро ще го убода… Ох! Ох! Ох!

                                   Луис Карол,„Алиса в страната на чудесата“

                                                                                  Хадес, наши дни

  – Тя още не е станала Бяла кралица, защо пищи? Да не се е убола на някой косъм от великолепните ми мустаци? – попита Чеширският котарак с усмивка и мустаците му ехидно щръкнаха.

  – Вакса, тук не е Страната на чудесата, сарказмът ти е неуместен! Що се отнася до предсказването на бъдещето, най-добре питай нашия приятел Тай Уанг, той е по тази част. За съжаление обаче, сега е недостъпен, т. е. обезвреден – смигна му Алибей.

  През отворената врата на спалнята на Персефина се чу нов писък и господарката на Хадес влетя в Тронната зала като зелен, неудържимо настъпващ танк.

   – Паяк, паяк! – викаше тя и обичайно ниският ú, алтов глас сега беше писклив и изпълнен с паника и ярост.

  – Бъдещата кралица на петдесет Свята се страхува от паяци? – чеширецът Вакса засука мустак и пак се усмихна многозначително.

  – Гнусна хлебарка, мръсен кърлеж, нахална, вредна муха, отровна оса такава!

  Персефина се беше спряла в средата на залата и по зъбатата ú уста избиваше зелена пяна. Матадор се втурна към нея, но тя го блъсна в гърдите и впери разфокусиран поглед в Сюе, която стреснато отстъпи назад и сега надничаше иззад гърба на Дун. Петметровото туловище  на динозавърката се издигаше застрашително над двойката и дългият зелен показалец сочеше обвинително червенокосата жена в шикозна рокля с гол гръб.

  – Какво, по дяволоидите, прави тя тук?  Не я искам на моите преговори! Махнете я!

  Алибей се приближи към разярената господарка на „Гнездото“ и направи успокоителен жест.

  – Нашите преговори, Персефина, нали ти самата ни извика! Ако искаш помощта ни, трябва да се съобразиш с нашите условия.

  – Тя, тя… –  Персефина все още се задъхваше от ярост, но гласът ú беше започнал да слиза надолу. – Тя ми се подигра! Открадна ми мъжа! Пак е навлякла роклята ми! – дългият, обвиняващ пръст посочи Сюе и Алибей с учудване установи, че и трите пръста на лапата ú имат по четири фаланги.

  „Какви ли не причудливи форми приема хуманоидността на Съществата!“, си каза той и проговори с възможно най-спокойния, но твърд тон, на който беше способен:

  – Сюе остава! Това не подлежи на обсъждане.

  – Аз не съм ничия собственост, Персефина, най-малко твоя – намеси се Дун. – А Сюе ми е  годеница и ако искаш да участваме в преговорите, трябва да се примириш с присъствието ú. Между нас с теб всичко отдавна приключи.

  – Годеница? Откога? – по раззинатата паст на динозавърката пак започна да избива пяна, а жълтеникавите ú очи се наляха с кръв.

  – От този момент! – извика придобилата смелост Сюе и се показа иззад гърба на Дун. – А роклята си е лично моя. От моя гардероб.

   – За какво говориш, Персефина? – попита озадачено Матадор. – Ти носиш почти само зелено. Не съм те виждал в червена рокля. Пък и тази няма да ти стане.

  – Искаш да кажеш, че съм дебела ли, рогато говедо такова? – избухна пак динозавърката. – Какво сте заповтаряли в един глас всички едно и също? Наговорили ли сте се?

  – Не, скъпа! Само исках да кажа…

  – Мълчи, предател такъв! Казах ти да доведеш Алибей и Вакса, а не цяла делегация! И не ми викай "скъпа", нямаш думата! Ти си част от интериора. Играчка. Бик за разплод. Затваряй си устата!

  Матадор замълча, но на лицето му бяха изписани обида и възмущение.

  – Роклята си е моя! Аз си измислих модела, аз си я поръчах, а Дун я плати! Да ти кажа ли колко струва? Цяло състояние! Сигурно повече от половината от тази съборетина, в която се намираме в момента – каза предизвикателно Сюе, почувствала, че всички са на нейна страна. – Бях навлякла оня зелен парцал, защото ти ме домъкна тук гола и ме остави да мръзна в клетката, забрави ли?

  – Пи-Си, ти наистина не носиш червено. Винаги си го мразила – обади се и кралица Тарантула, която досега благоразумно мълчеше. – Какво ти става?

  – Не знам… – каза с несигурен глас динозавърката – този цвят, моделът… Все едно! Да приемем, че си права. Този път. Имаме да вършим по-важна работа сега!

  – Точно така – проговори Емпуза, който също до този момент беше наблюдавал мълчаливо сцената. – Персефина, ти каза, че се бавиш, защото подготвяш апаратурата за пряката транслация на исканията ни по телевизията, както се разбрахме. Но сега водиш странични хора. Заради тях ли се бави толкова? Излъга ли ни? И какво прави тук чеширецът? Знаеш, че с котките на Шрьодингер сме в обтегнати отношения.

  – Точно затова извиках Алибей. Той има старо приятелство с Вакса.

  – Дължа му услуга – намеси се котаракът. – Знаете, че ние рядко излизаме от тесарактите си, защото всеки път, когато го правим, рискуваме да се окажем в мъртвата си форма и тогава сме безполезни за останалите същества. А вселената тръгва по път, при който оставаме все по-малко на брой.  Но сега поех риска, заради дълга си към Алибей.

  – Значи вземате страна! Това променя нещата. Променя съотношението на силите – каза замислено Емпуза и по бледото му лице премина сянка на тревога.

  – Затова няма да има пряка транслация – каза Персефина. – Да, излъгах те! Някои смятат, че лъжата днес може да се превърне в истина утре, но тук случаят не е такъв. Това е магическото мислене. А ние сме магически същества. Но не всички умеят да превръщат думите в дела. Казвайте исканията си и да приключваме бързо с тоя фарс! Благодарете, че Вакса се застъпи за вас. Иначе щяхте всички да бъдете дезактивирани. И че майка ми и баща ми все още са в Хекатия, а ние имаме нужда от призраци. Но не сте незаменими, никога не го забравяйте! Сега да чуем исканията ви и ще решим кои са приемливи и кои не.

  Емпуза унило разгърна листа, който беше приготвил, и зачете с приглушен глас, от който лампите в Залата отново затрептяха и над групичката пред екрана повя гробовен студ.

  Демонът се изкашля смутено – след сцената преди малко всичко, написано на листа, звучеше помпозно и безпредметно, но той все пак продължи с угаснал ентусиазъм: 

  Искания на Революционния съвет на Хекатия:

  1. Да бъдат преразгледани основите на управлението на Хадес.

  2. Хекатия да получи автономия и статут на република и властта в нея да бъде избираема, а не наследствена.

  3. Да се установи тригодишен преходен период с военно управление, което да осигури условия за преустройство на новата република.

  4. Да се признае Съветът на бунтовниците, начело с демона Емпуза, за легитимен управляващ орган на Хекатия.

  5. Между Хадес и автономията да бъдат установени равноправни търговски, дипломатически и културни отношения.

  6. Представителен орган от Хекатия и останалите планети да участва  в управлението на империята, като в него бъдат представени всички раси и обществени слоеве и те да имат достъп до управленски постове.

  8. Избираеми представители на призраците да имат глас в решенията за разпределението на енергията от Трите кладенеца и да участват в охраната им.

  9. Да се извърши реорганизация на кралската администрация и да се намали бюрокрацията.

  10. По-справедливо разпределение на ресурсите на петдесетте Свята и по-изгодни условия за търговия.

  11. По-поносими условия в затворите и справедлив съд за всички, без саморазправа.

  12. Намаляване на данъците.

  13. Ограничаване на употребата на „мъртва вода“ и използването ú само за медицински цели.

  14. Да бъдат освободени всички пленени призраци от тъмниците на Хадес.

  15. Да се освободи Удивителния Вергилий и да се предаде на Революционния съвет на Хекатия.

  Емпуза сгъна листа, погледна смутено към петимата от другата страна на екрана и пак се прокашля.

  – Ха, ха, ха! Нямам думи! Та това си е направо Френската буржоазна революция! – изръкопляска саркастично Персефина в настъпилата тишина, приближи се към светещия екран, тикна пръст в него и процеди с нисък, леден глас, от който светлините на свещите в Залата засияха с предишната мъждива светлина, а някъде откъм пода повя горещ, наситен с миризма на олово и на опърлена динозавърска плът вятър. – А сега ти, нещастна торба с въздух, чуй моите условия!

                                                                                                                                         /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=VMavT5bAo_g

https://www.youtube.com/watch?v=XKVImK7DFFU